Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на комисията по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за условията и реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища (НРУУЖННПОЖ), приета от Общински съвет – В. Т, против решение № 206 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 145/2018 г. на Административен съд – В. Т, с което е отменено решение от 19.01.2018 г. на същия административен орган, с което на С.А е определена степен на жилищна нужда от четвърта група по чл. 12, ал. 1, т. 4 от наредбата и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решенето на комисията да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на Административен съд – В. Т е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореното решение на комисията по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НРУУЖННПОЖ на Общински съвет В. Т е издадено от компетентния орган, в писмена форма и при спазване на необходимия кворум и мнозинство за постановяване на акта.

Законосъобразно и в съответствие с представените доказателства е и заключението, че въпреки това решението от 19.01.2018 г., по протокол от същата дата на комисията по чл. 14 НРУУЖННПОЖ, следва да бъде отменено, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съставът на административния съд правилно приема, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, решението на комисията, с което на заявителката Асенова е определена степен на жилищна нужда от четвърта група е постановено, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани необходимите доказателства. С оглед данните в заявлението – декларация, че заявителката Асенова е самотна майка с три деца и представените доказателства (решение на ТЕЛК и медицинска документация) за болно дете в семейството, правилно съдът приема, че органът е следвало да изясни наличието на основания по чл. 48 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) и ако е необходимо да събере допълнителни доказателства. В случая това не е направено, поради което, както първоинстанционият съд законосъобазно приема, в нарушение на процедурните правила решението на комисията е взето, без да е извършена преценка за това доколко констатираният здравословен проблем изисква спешно разрешаване и в този смисъл не е обсъдено наличието на предпоставките по чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) за настаняване на Асенова и малолетните й деца в жилище от резервния фонд на община В. Т. С оглед конкретните обстоятелства тази възможност е следвало да бъде изяснена и обсъдена в решението на комисията, като органът изложи съответни съображения, мотивиращи наличието и или отсъствието на основания за настаняване по чл. 45, ал. 1, т. 2 ЗОС и по чл. 39 НРУУЖННПОЖ.

Допълнително следва да се посочи, че в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК преценката за жилищната нужда и съответната група е направена формално, без да са обсъдени всички доказателства и без да са събрани допълнителни такива за изясняване доколко жилището, което семейството обитава, е подходящо в санитарно - хигиенно отношение с оглед здравословното състояние на едно от децата. При преценка, че санитарно - хигиенните условия вредят на здравето на детето, то това би могло да бъде основание на нуждаещото се семейство да се определи втора група на жилищна нужда съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 НРУУЖННПОЖ. Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени и обсъдени в акта на комисията, като преценката за жилищната нужда се направи въз основа на всички релевантни факти и се изложат мотиви за взетото решение. В случая това не е сторено, поради което правилно съдът приема, че решението на комисията по чл. 14 от наредбата е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за неговата отмяна.

Посочените процедурни пропуски обосновават несъответствие на решението на комисията по чл. 14 НРУУЖННПОЖ с материалния закон, тъй като в противоречие изискванията на чл. 12, ал. 1 не е установена действителната степен на жилищна нужда с оглед социално – битовото и здравословно състояние на заявителката и нейните малолетни деца. Не е установено и че същата не отговаря на изискванията за настаняване в жилище от резервния фонд на община В.Т.Е защо като достига до заключение в този смисъл, отменя оспореното решение и връща преписката на комисията за ново произнасяне, съобразно дадените указания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон и представените доказателства.

Принципно правилното съображение на касационния жалбоподател, че жилищната нужда се преценява с оглед изложеното в заявлението – декларация, в случая не обосновава различен извод, тъй като още при подаване на заявлението Асенова изрично е посочила, че сама отглежда трите си деца, едното от които е със здравословен проблем. Съображенията, че процедурата за настаняването в жилище под наем и такова от резервния фонд по чл. 45 ЗОС е различна, е без значение, тъй като не освобождава органа от служебното задължение да изясни по какъв ред да разгледа искането с оглед фактите в заявлението и представените доказателства, като при неяснота следва да приложи разпоредбата на чл. 30 АПК.

Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд – В. Т е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 206 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 145/ 2018 г. на Административен съд - В. Т. Решението е окончателно.