Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Ц.П, чрез процесуалния си представител адв.. Р, против решение № 434 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 709/2016 г. от Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата й срещу заповед № 244з-2267/02.11.2016 г. издадена от ВПД Началник отдел „Разследване“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД МВР/ - Благоевград, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател смята решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – ВПД Началник отдел „Разследване“ при ОД МВР - Благоевград изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Ц.П против заповед № 244з-2267/02.11.2016 г. издадена от ВПД Началник отдел „Разследване“ при ОД МВР - Благоевград.

За да постанови този правен резултат съдът приема, че с оспорената пред него заповед законосъобразно на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и ал. 2...