Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. С. В. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 10022 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от главния архитект на община Поморие, против решение № 854/11.06.2021 г. по адм. дело № 89/2021 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено разрешение за строеж № 160/ 04.12.2020 г., издадено от същия административен орган. Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на решението като постановено по искане, с което съдът не е сезиран, защото възражението, подадено от Г. и М. Колеви, по което е образувано съдебното производство, не е адресирано да съда, а до началника на РДНСК - Югоизточен район. По същество жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли решението да бъде обезсилено и производствотопо делото прекратено или евентуално отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбите против разрешението за строеж да бъдат отхвърлени или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците Г. и М. Колеви адвокатско възнаграждение.

Ответниците Г. К. и М. К. оспорва касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски.

Ответникът Д. Д. чрез назначения от съда особен представител адв. А. не оспорва касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Ответниците И. С., В. С., С. Новопавловский, В. Новопавловская и И. К. не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд Бургас е допустимо. Същото е постановено по жалби, подадени в срок против подлежащ на оспорване административен акт (разрешение за строеж № 160/ 04.12.2020 г.) и от лица с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Възраженията на Г. и М. Колеви с характер на жалби са подадени до началника на РДНСК - Югоизточен район по реда на чл. 216 ЗУТ, отменен с ДВ бр. 25/2019 г., в сила от 30.03.2019 г. С отмяната на посочения текст отпада компетентността на началника на РДНСК да се произнесе по жалбата срещу разрешението за строеж, поради което и съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ постъпилите жалби правилно са изпратени на Административен съд Бургас по подведомственост. По тези съображения настоящата инстанция приема, че производството пред административния съд е образувано при наличие на необходимите процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на жалбите. Постановеното решение, предмет на оспорване, е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни.

Решението на Административен съд Бургас, с което е отменено разрешение за строеж № 160/ 04.12.2020 г. на главния архитект на община Поморие, е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства.

Решаващият съд правилно приема, че разрешението за строеж, предмет на оспорване, е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила.

Заключението на административния съд за отмяна на разрешението за строеж поради противоречие с материалния закон и с целта на закона, обаче е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че оспореното разрешение за строеж е издадено по заявление на ответниците по касационната жалба И. С. и В. С. и с него главният архитект на община Поморие разрешава изграждане на строеж: плътна ограда с височина 2.20 м. в ПИ с идентификатор 57491.503.281 по КК на гр. Поморие, за който е отреден УПИ II-378, кв. 22 по плана на гр. Поморие, разположена изцяло в имота на възложителите. Разрешението за строеж е издадено въз основа на конструктивно становище. В имота не е установено наличие на незаконен строеж, извършен от възложителите (доказателства за обратното не са ангажирани).

При тези факти изводът на административния съд за отмяна на разрешението за строеж е незаконосъобразен и в противоречие с доказателствата. Разрешението за строеж е издадено при спазване на всички нормативни изисквания - издадено е на лица, с качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, въз основа на конструктивно становище (инвестиционен проект не се изисква) и представяне на необходимите документи.

Обратно на подържаната от жалбоподателите пред първата инстанция и възприета от административния съд теза, в случая не се установява законова пречка по смисъла на чл. 148, ал. 7 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж. Съгласно цитирания текст разрешение за строеж не се издава на извършителя на незаконен строеж в същия имот, докато незаконният строеж не бъде премахнат или узаконен. В случая в имота, за който се отнася разрешението за строеж, не е установено незаконно строителство по съответния ред, поради което забраната на цитирания текст е неприложима.

Установяването на законността на изградената в имота ограда в какъвто смисъл са събирани доказателства пред първоинстанционния съд и са изложени съображения в съдебния акт, е извън предмета на настоящото производство. Незаконното строителство се установява след провеждане на изрична процедура, приключила с влязъл в сила административен акт, констатиращ наличието на условията на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и нареждащ премахването на строежа (чл. 225, чл. 225а ЗУТ), а не инцидентно от съда в хода на друг процес, както това е направено в настоящия случай.

Аргументите на административния съд за противоречие на разрешението за строеж с изискванията на чл. 48, ал. 4 ЗУТ също не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ допуска строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0, 6 м., ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Анализът на текста налага заключението, че на нормата могат да се позоват собствениците на жилищна сграда в съседния имот, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури разстояние между обектите, което да не позволи прозорците на жилищната сграда в съседния имот да бъдат засечени от оградата. В случая жалбоподателите Колеви не са собственици на жилищна сграда в съседен имот и не могат да защитават правата на трети лица, поради което разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗУТ е неприложима. Допълнително следва се посочи, че по делото е установено, че разстоянията до сградата в съседния УПИ XIII- 391, кв. 22, в какъвто смисъл са доводите в жалбата, както до сградите в УПИ I-377, кв.22 са спазени. Ето защо изводите на административния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни и в противоречие със събраните доказателства.

Всичко изложено налага извода, че оспореното разрешение за строеж № 160/04.12.2020г. на главния архитект на община Поморие е издадено в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отменя разрешението за строеж, съставът на Административен съд - Бургас постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства.

По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите на Г. К. и М. К. против разрешение за строеж № 160/ 04.12.2020 г. на главния архитект на община Поморие да бъдат отхвърлени.

С оглед изложеното, направеното искане от касационния жалбоподател и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция ответниците Г. К. и М. К. следва да заплатят на община Поморие направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 2270.00 лв., включващи 70.00 лв. държавна такса за производството, 400.00 лв. възнаграждение за особен представител и 1800.00 лв. възнаграждение за адвокат. Претендираното адвокатско възнаграждение на касационната инстанция не може да бъде присъдено, тъй като липсват доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане (договор за правна защита за тази инстанция не е представен).

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 854 от 11.06.2021 г. по адм. дело № 89/2021г. на Административен съд Бургас и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ жалбите на Г. К. и М. К. против разрешение за строеж № 160/ 04.12.2020 г., издадено от главния архитект на община Поморие.

ОСЪЖДА Г. К., [ЕГН] и М. К., [ЕГН] и двамата от гр. Бургас, [адрес] да заплатят на община Поморие, гр. Поморие, [улица]сумата 2270.00 (две хиляди двеста и седемдесет) лева разноски по делото пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА