О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16

гр.София, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 24 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на Г. М. Ц. и Е. П. Ц. чрез адвокат С. Н. от АК-В. срещу определение № 1687/27.06.2021 г. по гр. д.№ 3315/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставя без уважение искане да бъдат освободени от разноски за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението и искане да бъде отменено поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на предположения, а не преценка на имущественото състояние на молителите.

От „Ю. Б. АД чрез юрисконсулт Г. Ч.-А. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в жалбата, като счита, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват съдебния акт лица, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Молителите са поискали освобождаване от разноски ред въззивния съд, като са декларирали, че притежават в режим на семейна имуществена общност /СИО/ два апартамента и три магазина, които са ипотекирани и „запорирани“, без никакви доходи, като молителката е посочила, че е с влошено здравословно състояние. При така декларираните обстоятелства за материалното и гражданско състояние, съдът е достигнал до извод, че молителите са в трудоспособна възраст и са платили адвокатския хонорар по делото, поради което биха могли да заплатят и разноските за вещо лице.

Преценката на съда дали с оглед на финансовите им възможности молителите са в състояние да заплатят дължимите разноски по делото е изяснен в съдебната практика на ВКС– определение № 553/01.10.2010 г. по ч. гр. д.№ 448/2010г., ІV г. о., определение № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д.№ 2725/2020г., IV г. о., определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д.№ 2309/2020 г., I г. о. и определение № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д.№ 2337/2020г., IV г. о., според която обемът на притежаваното имущество има самостоятелно значение, тъй като то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като обезпечение за ползването на кредит. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства, съдът може да признае на молителя, че няма имущество и доходи над необходимите средства за издръжка. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло за молителя. Когато притежава значително имущество, което може да бъде осребрено и от него да реализира доход или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски.

Предвид изложените обстоятелства, не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК да се признае, че Г. М. Ц. и Е. П. Ц. не разполагат с достатъчно финансови средства да заплатят дължимите разноски по делото. Влошаването на здравословното състояние само по себе си не е основание за освобождаване от задължение за разноски по делото, тъй като това обстоятелство може да затрудни, но не прави невъзможно заплащането им. В случая е от значение не само дали молителите притежават имущество, което може да бъде осребрено или ползвано като обезпечение за кредит, но какви източници за издръжка имат молителя и неговото семейство. Когато от данните по делото е видно, че молителите са в трудоспособна възраст, притежават имоти и търговски обекти, но не са декларирали никакви доходи за издръжката си, следва да се приеме, че разполагат с достатъчно средства да заплатят разноските в производството. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда да осигури защита на физически лица, които не са в състояние да заплатят дължимите от тях държавни такси и разноски по делото. Липсата на декларирани източници за издръжка на молителите, предмета на спора и конкретно определения размер на депозита за вещо лице, не обосновават извод за невъзможност той да бъде заплатен, поради което молбата правилно е била оставена без уважение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖДАВА определение № 1687 от 27.06.2021 г. по гр. д. № 3315/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.