О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 43

гр. София, 26.01.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц.

Ф. В.

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 2716/2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, [населено място] срещу решение № 20 от 13.05.2021 г. по гр. дело № 199/2021 г. на ДОС /Добрички окръжен съд/.

Ответникът по касация – Д. Е. Д. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

ВКС /Върховен касационен съд/ намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът чрез пълномощника си – юрисконсулт М. Г. е разяснил теоретично своето разбиране относно основанието за допускане на касационно обжалване, като е цитирал разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно правната същност на общото основание. След тези доводи, същият е посочил, че поддържа основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Посочил е също така и може би във връзка с това си твърдение нормата на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, като без връзка е възпроизвел текста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Направено е лаконично оплакване за неправилност на решението. Други доводи не са развити. Както е посочил и касаторът към изложението са приложени решения на Сливенски окръжен съд.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Макар и с депозираното от него изложение, същият да е посочил предпоставките за допускане на касационно обжалване, не ги е приложил към разглеждания случай и не се е съобразил с тях. Въпреки цитирането на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът не е поставил правен въпрос, т. е. не е обосновал общо основание, което има правно значение за твърдението му, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън това същият не е изложил и каквито да е доводи и по допълнителните предпоставки, свързани с основанията, лимитивно изброени в този текст - чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В случая касаторът е посочил чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, към който противоречиво е смесил както основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в тази фаза на касационното производство, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е отделно основание от поддържано от него основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Липсва връзка и с лаконичното твърдение за „съобразяване“ с решения на Сливенски окръжен съд /касаторът не е пояснил защо ги прилага/. Без относимост към това основание и посоченото лаконично в т. 2 твърдение за това, че въззивният съд веднъж приемал, „че преустановяването се приема като спиране на самата работа“, „а веднага след това съдът е съгласен с правото, което дава нормата на чл. 120в, ал. 1 от КТ“.

Относно основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК трябва да се има предвид следното. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

При така депозираното изложение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 13.05.2021 година по гр. дело № 199/2021 г. на Добрички окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: