O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24

гр. София, 25.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4490 /2021 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от адв. А. Г., адв. М. Моравски, адв. М. К., адв. Ц. М. и адв. В. М., срещу определение № 409 от 23.07.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 292/2021 г. на Габровския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 288 от 29.04.2021 г. на Габровски районен съд постановено по гр. д. № 597/2021 г., с което е върната жалбата им срещу действията на органа по настойничество и попечителство в лицето на Кмета на [община], изразяващи се в отказ да им осигури среща с настанения в ЦНСТДМУ Хризантема И. А. С. и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателите намират определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат, че въззивният съд се е солидаризирал с мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че жалбоподателите не са „заинтересовани лица“ по смисъла на чл. 161 СК. Твърдят и, че изводите на съда, изложени в обжалваното определение, де факто водят до извода, че поставеният под запрещение не може да се ползва от никаква закрила, особено съдебна такава, ако неговите настойници, роднини и отговорните административни органи бездействат. Считат, че подобен извод е неприемлив, тъй като противоречи както на ЕКПЧОС, така и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Според тях и двете...