Р Е Ш Е Н И Е

№ 330

София, 06.07.2010 година

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни през две хиляди и десета година, в състав:

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4033 от 2008 година, образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г. от гр. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 31.03.2008г. по гр. д. №210/2008г.

С определение №77/03.02.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за действието и значението на отбелязването на един имот като държавен в регулационния план без при това да е посочена и съобразена действуващата при записването правна норма досежно отчуждителното действие на регулационния план, който въпрос касае приложното поле на разпоредбите на Закона за благоустройството от 1905г отм., ЗПИНМ отм. и ЗТСУ отм. досежно момента, в който настъпва отчуждителното действие на регулационните планове на съответното населено място и начина, по който следва да бъде установено в исковото производство настъпването на това отчуждително действие, както и доказателствената тежест при спор за собственост с общината, като в производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е издирил и приложил действувалата правна норма към момента на урегулирането на имота, а именно Закона за благоустройство на населените места от 1905г отм. и неправилно е приел, че записването на имота като държавен в регулационния план само по себе си има отчуждително действие при липса на доказателства имотът да е бил отреден...