№ 319

гр. София, 30.06.2010 г.

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Илиева

ч. гр. д. № 12 по описа за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Б., чрез пълномощника му адв. Р, срещу определение от 30.09.2009 г., по ч. гр. д. № 8895/2009 г., по описа на СГС, II-г въззивно отделение, с което е оставена без уважение частната му жалба от 13.05.2009 г. срещу определение от 24.02.2009 г., по гр. д. № 11495/2007 г., по описа на СРС, 39 с-в, с което е отменен хода по същество, а искът е оставен без разглеждане, като е прието, че процесният имот – предмет на иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е бил заявен за възстановяване пред ПК, което е предпоставка за завеждане на иска, от категорията на абсолютните такива.

Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: обсъдени са процесуалноправни въпроси, а именно – как се разпределя доказателствената тежест при установяването на отрицателни факти и в какви случаи следва да се приложи нормата на чл. 161 от действащия ГПК (респ. чл. 128, ал. 2 от ГПК отм., при условие, че ответникът създава пречки за събирането на допуснати доказателства, в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, а освен това правилното разрешаване на съдебния спор е от значение за точното прилагане на закона.

Ответникът по частната касационна жалба – ОСЗ „К” не е депозирал писмен отговор по...