Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаМ. Р. по адм. дело № 10046/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Пренга, гражданин на Р. А. подадена чрез пълномощник - адвокат Е. Й., срещу решение № 4995/28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 4497/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С решението е отхвърлено оспорването на отказ № TIA20000158V за издаване на виза, вид „Д“ за дългосрочно пребиваване в РБ, по заявление от 30.09.2020 г. постановен от завеждащ Консулската служба на РБ в Тирана - Р. А.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения по съществото на спора и моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде отменен и постановения отказ, като преписката бъде върната на административния орган за разглеждане по същество.

Ответникът по касационната жалба – Първи секретар в посолството на Р. Б. в Тирана, Р. А. чрез процесуален представител експерт Георгиев, служител с юридическо образование оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения, че обжалваното съдебно решение е постановено съобразно материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град /АССГ/ е образувано по жалба на Е. Пренга, гражданин на Р. А. срещу отказ №TIA20000158V за издаване на виза, вид „Д“ за дългосрочно пребиваване в РБ, по заявление от 30.09.2020 г. постановен от завеждащ Консулската служба на РБ в Тирана - Р. А. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по така подадената жалба и Е. Пренга е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят, гражданин на Албания е заявил е пред Генералното консулство на Р. България в Тирана желание да получи индивидуална „виза Д“, за дългосрочно пребиваване в РБ, мотивирано от това, че има сключен граждански брак с А. Б., която е гражданин на РБ. Същата живее в Италия, заедно със заявителя. Постановеният отказ за издаване на поисканата виза е с основание, чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в РБ, като мотивите са, че: „лицето не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, поради факта, че направените от апликанта изявления са неубедителни и ненадеждни. В хода на съгласувателната процедура е била събрана информация, че към момента семейството няма намерения да се установи продължително на територията на РБ“. Пред първоинстанционния съд е постъпило становище на ДА „НС“ в което се сочи, че съгласно информация от „италианските правоохранителни органи“ албанският гражданин Е. Пренга има „криминалистически регистрации за разпространение /трафик на наркотични вещества (кокаин) в рецидив; изнудване и управляване на ПМС без необходимото разрешително“.

Правилен е изводът на АССГ, че условията и редът, по които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат територията на Р. Б. са уредени в Закона за чужденците в Р. Б. Едно от изискванията за влизане на чужденец / който не е гражданин на ЕС/ в страната, е да притежава виза. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ се издават от дипломатическите и консулските представителства на Р. Б. Специалните основания, при които се отказва издаване на виза, са регламентирани в чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. Обжалваният отказ е постановен във валидна форма съгласно изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим - формуляр в два екземпляра по образец, съгласно Приложение № 7, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице. Процесният отказ е обективиран във формуляр, подписан от завеждащия Консулската служба на РБ в Тирана - Р. А.

Правилен е извода на съда и досежно установената законосъобразност на акта като издаден при спазване на процедурата по издаването му и правилното приложение на материалния закон: Отказът е постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, органът отказва издаване на виза, ако заявителят не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. В обжалвания отказ органът е изписал, лицето не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, а направените от апликанта изявления са неубедителни и ненадежни. В хода на съгласувателната процедура е събрана информация, че към момента семейството няма намерение да се установи продължително на територията на РБ. Така изписаните фактически и правни основания за отказ, обективират едно от законово определените основания, като и касационната инстанция приема същото за съответстващо на фактите по спора. И административният орган, и съдът са направили извод за недоказаност от страна на заявителя на законовите изисквания, представляващи предпоставка за уважаване на искането за издаване на виза. Изискването за достоверност както на целта на пребиваването, така и на условията на пребиваване на лицето в страната означава представяне на доказателства, които в своята съвкупност следва да обосноват извод за реалност, а не за симулативност на посочените такива в заявлението. Преценката е конкретна за всеки отделен случай.

Полученият статут на постоянно пребиваване на албанският гражданин в друга държава-членка на Европейския съюз не обвързва решението за издаване на виза от страна на Р. Б. защото няма такава правна уредба, поради което са неоснователни оплакванията в тази връзка в касационната жалба.

По изложените съображения, решението като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, същото се явява основателно и следва да се уважи, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4995/28.07.2021 г., постановено по адм. дело № 4497/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Е. Пренга, гражданин на Р. А. [заличен текст], със съдебен адрес: гр. София, ул. Гладстон“ № 10, чрез адвокат Е. Й. от САК, да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Р. п/ Мария Радева