Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ГЛОБАЛ ДРИЙМ“ ЕООД, ЕИК: 175461471, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Шипка“ № 52, вх. Б, ет. 3, представлявано от Д.Т, чрез адв.. Т, против Решение № 1948 от 26.03.2018 г., постановено по адм. д. № 11665 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град (АССГ).
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „ГЛОБАЛ ДРИЙМ“ ЕООД, ЕИК: 175461471, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0328422/11.09.2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. С. – „Запечатване на търговски обект – клуб „Библиотека“, находящ се в гр. С., бул. „В. Л“ № 88, стопанисван от касатора, и забрана за достъп до същия за срок от 14 (четиринадесет дни)“.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че не е осъществено цитираното в заповедта нарушение, както и, че е допуснато нарушение при издаване на заповедта, изразяващо се в липсата на издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Твърди се, че административният орган не е изложил правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с акт, с който да бъде отменена посочената заповед.
Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. С., редовно уведомен, не изразява становище.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното:
Касационната жалбата процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
За да наложи принудителната административна мярка, административният орган е приел, че на 02.09.2017 г. при извършена проверка в търговски обект – клуб „Библиотека“, находящ се в гр. С., бул. „В. Л“ № 88, стопанисван от на „ГЛОБАЛ ДРИЙМ“ ЕООД, ЕИК: 175461471, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при 1 (една) контролна покупка от органите по приходите преди легитимация – „вход“, на обща стойност от 20, 00 лева (2 броя такси по 10, 00 лева на човек), платени в брой.
При определяне на срока на мярката органът се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение; последиците от същото; вредата, която се цели да бъде предотвратена с налагането на ПАМ; продължителното време, в което лицето осъществява търговската си дейност, въпреки което е извършило нарушение; създадена организация на работа, която не позволява правилното отчитане на оборотите; възможността от повторно нарушение; преустановяване на лошите практики в обекта; необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. По време на проверката е установена и разлика между паричните средства в касата и тези съгласно дневен финансов отчет в размер на за „вход“ - 510, 00 лева, а за „бар“ – 33, 80 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0328422/02.09.2017 г.
С обжалваното решение АССГ, е оставил без уважение жалбата на „ГЛОБАЛ ДРИЙМ“ ЕООД, срещу заповедта за налагане на ПАМ. Изложени са мотиви, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. „а“ са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.“ В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват налагането на ПАМ и продължителността на срока й.
В настоящия случай и предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. Събраните в хода на административното производството доказателства не е оборена в хода на първоинстанционното съдебното производство.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че нарушението не е извършено поради това, че лицето, което не е издало ФКБ по време на проверката е назначено на длъжност „портиер“ съгласно длъжностна характеристика, одобрена от работодателя, в която не е предвидено такова задължение. Задължението за регистриране и отчитане на продажбите е на търговеца, а не на лицата, работещи по трудово правоотношение с него. В конкретния случай и след преценка на доказателствата по делото, правилно е прието от първоинстанционния съд, че по време на осъществяване на проверката – 02.09.2017 г., дружеството е осъществявало търговска дейност, която е основание за издаване на касова бележка за извършената продажба. Безспорно е установено, че лицето, неиздало ФКБ по време на проверката, е назначен на трудов договор служител в дружеството, което предполага, че е осъществявало дейност, респ. е приело паричните средства, без да е издало ФКБ, при осъществената контролна покупка от името и за сметка на дружеството. Няма представени по делото доказателства, лицето да е осъществявало дейност в свой интерес. С оглед на изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице посоченото в заповедта нарушение.
При издаване на заповедта, органът е мотивирал преценката си относно продължителността на срока на ПАМ. Правилна е преценката на административния съд, че ПАМ съдържа мотиви относно срока на налагането й.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При определяне тежестта, в конкретния случай срока, на наложената ПАМ е съобразена и установената от органите по приходите разлика в немалък размер между паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет.
Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че при произнасянето си съдът не е отчел обстоятелството, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на съставено Наказателно постановление след това. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение.
В обжалваното решение са изложени подробни мотиви относно характера на административнонаказателното производство и разграничението му от производството по налагане на ПАМ, които настоящият съдебен състав споделя.
Правилно е прието в обжалваното решение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения, като е отхвърлил жалбата срещу нея съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1948 от 26.03.2018 г., постановено по адм. д. № 11665 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.