Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на Висшия съдебен съвет (ВСС) и В.Д против неблагоприятните за всеки от касаторите части от решение № 1097/21.02.2018 г. по адм. дело № 1888/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което по съществото на спора, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: ВСС е осъден да заплати на В.Д сумата от 1872 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2012 г. до окончателното й изплащане; отхвърлен е искът на В.Д против ВСС за претърпени неимуществени вреди в неуважената му част в размер от 27 000 лева; присъдени са разноски на ищеца в размер на 293 лева.

Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Велинова твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост в частта, с която на Дилков е присъдено обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди и 1872 лева за претърпени имуществени вреди. Поддържа се неправилност и в частта за разноските. Излага доводи по същество като иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационните възражения на В.Д са в посока, че решението е неправилно в частта, с която не е уважен в пълния си размер искът за обезщетяване на неимуществените вреди. Решението не било съобразено с доказателствата по делото и с наложената съдебна практика при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, респ. крайният резултат е постановен при необсъждане на всички приети по делото доказателства. Решението се оспорва и в частта, с която акцесорният иск за лихва за забава към главничното задължение за имуществени вреди е уважен считано от датата на завеждане на исковата молба, а не от 13.04.2012 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменен процесният акт на ВСС. С молба на адв.. Д от 27.09.2018 г. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита за основателна жалбата на Дилков против решението, в частта касаеща акцесорния иск за лихви към уважения иск за имуществени вреди. Излагат се подробни съображения в подкрепа на решението в останалата му част.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационните жалби за допустими. Подадени са в срок от страни в съдебния спор, за които съдебното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части. По основателността на жалбите, съдът приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от В.Д против Висшия съдебен съвет за сумата от 1872 лева като търсено обезщетение за имуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на ВСС – решение по т. 33.1 по протокол № 25/14.07.2011 г., представляващи неизплатено ДМС за 2011 г., както и за сумата от 30000 лева претендирано обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на същия незаконосъобразен акт на административния орган, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.04.2012 год. до окончателното им изплащане.

С оспорения пред настоящата инстанция акт първоинстанционният съд е уважил изцяло иска за 1872 лева на Дилков против ВСС за претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба, както и частично иска за неимуществени вреди до размер от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2012 г. - влизане в сила на решение № 4705/30.03.2012 г. по адм. дело № 10059/2011 г. на ВАС, с което е отменен актът на ВСС до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил искът за неимуществени вреди до неговия остатък от 27 000 лева. С решението ВСС е осъдено да заплати на Дилков разноски съобразно уважената част от иска в размер на 293 лева.

За да постанови решението, съдът е приел за установено, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, а именно Решение на ВСС по т. 33.1 по протокол № 25/14.07.2011 г., с което на Дилков се налага дисциплинарно наказание „Забележка“. Актът е отменен с решение № 4705/30.03.2012 г. по адм. дело № 10059/2011 г. на ВАС, влязло в сила на 13.04.2012 г. По отношение на искът за имуществени вреди, съдът е приел, че е доказано настъпването на вреда – неблагоприятно изменение на имуществена сфера на ищеца, тъй като поради дисциплинарното производство ищецът не е получил сума в размер на 1872 лв., представляващи неизплатено допълнително материално стимулиране /ДМС/ за 2011г. Приел, е че през 2011 г. всички прокурори в Окръжна прокуратура - Враца с изключение на ищеца Дилков са получили ДМС в размер на една основна месечна заплата. Установено е, че на ищеца ДМС не е изплатено, поради наложеното му с процесното решение на ВСС дисциплинарно наказание, производството по обжалването на което не е било приключило към края на 2011г. Причините за неизплащане на ДМС за 2011г. били посочени в докладна записка от 21.11.2011г. на началник отдел „ФСД” при Окръжна прокуратура-Враца, въз основа на която е издадена заповед №93/21.11.2011г. на административния ръководител на Окръжна прокуратура-Враца. Прието е от съда, че е налице причинно – следствена връзка между провеждането на дисциплинарното производство и пропусната полза за ищеца от получаване на ДМС, тъй като въпросното производство било единствената причина ищецът да не получи сумата от 1872 лева като ДМС.

По отношение на искът за неимуществени вреди, съдът е приел, че от доказателствата по делото – показанията на разпитаните свидетели се установява, че е настъпило продължително и с по - висока степен на интензитет увреждане на неговия емоционален живот. Показанията на свидетелите са оценени от съда като непротиворечиви, последователни и логични. Вземайки предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, регламентиращ определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и оценявайки доказаните от Дилков настъпили вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 3000 лева, което е преценено като адекватна компенсация за търпените от Дилков вреди. Взето е предвид, че в резултат на порочно проведеното дисциплинарно производство и наложеното в резултат на него наказание, ищецът е търпял в относително голяма продължителност вреди, изразяващи се в стрес, разочарование, липса на мотивация, огорченост и усещане за оказан натиск обида и възмущение, както и уронване на репутацията и името му на добър професионалист сред колеги, които са житейски и на практика реалистични и оправдани. За да отхвърли иска до пълния му предявен размер, съдът е приел, че размерът на иска за неимуществени вреди е прекомерен. При отчитане всички данни и доказателства по делото, вкл. че ВСС е изменил наказанието в по - леко, а именно забележка, съдът е отхвърли иска за сумата над 3000 лева.

По отношение на исканията за присъждане на законната лихва върху претендираните суми, съдът е приел в мотивите си, че такива се дължат към уважените искове, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Тези съображения са запазени в решението по отношение главницата за имуществени вреди, но по отношение на уважената част на иска за неимуществени вреди, съдът е присъдил законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено решението на ВСС – 13.04.2012 г.

Решението е правилно в частта му, касаеща искът за неимуществени вреди и неправилно в частта му, касаеща искът за имуществени вреди.

Касационната инстанция намира за основателни оплакванията на ВСС по отношение присъденото на ищецът Дилков обезщетение за вреда в размер на 1872 лева, приети като пропусната полза от обогатяване чрез неизплащане на ДМС за 2011 г. на ищеца, която вреда е резултат от незаконосъобразен акт на ВСС – решение по т. 33.1 по протокол № 25/14.07.2011 г. Необоснован е изводът на административния съд, че е налице пряка причинно-следствена връзка между процесния акт на ВСС, въведен като причина за вредата и безспорния факт по делото, че ищецът не е включен в заповед № 93/21.11.2011 г. на административния ръководител на ОП – Враца като правоимащо лице на допълнително възнаграждение за цялостен принос през 2011 г. Именно наличието на заповед № 93/21.11.2011 г. е основанието въз основа на което следва да се приеме, че липсва непосредственост при обосноваването на причинността между налагането на дисциплинарно наказание и сигурния пропуск за обогатяване имуществото на ищеца.Достатъчно е да се посочи, че въпреки дисциплинарното наказание, ако бе включен в заповед № 93/21.11.2011 г. ищецът Дилков би получил допълнително възнаграждение за цялостен принос през 2011 г.

Такава е и практика на ВАС по отношение правото на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на претенции за вреди от неполучено ДМС като следствие от незаконосъобразно наложени дисциплинарни наказания.В решение№ 9617/13.07.2018 г. по адм. дело № 11744/2017 г. на ВАС, съдът е разгледал въпрос с еднакъв предмет и е приел, че: „ДМС не се дължи на магистрата по силата на закон, а …може да му бъде изплатено при позитивно становище на административния ръководител и то при преценка на постигнатите в работата резултати през отчетния период. В същия смисъл са и мотивите към решение № 9546/18.07.2017 г. по адм. дело № 12117/2016 г. на ВАС: „Предоставянето на ДМС е въпрос, свързан с преценка на административния ръководител за осъществения от съдията принос към професията“.

При тези съображения, решението в частта му, с която е уважен искът за имуществени вреди ведно с иска за присъждане на законна лихва следва да бъде отменено и вместо него искът отхвърлен като неоснователен.

По отношение на присъденото на ищецът Дилков обезщетение в размер на 3000 лева за причинени му неимуществени вреди, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Както правилно е преценил първоинстанционният съд, искът е доказан по своето основание с оглед предпоставките за това изисквани от нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай безспорно е налице отменен административен акт и в резултат на този акт лицето – ищец в първоинстанционното производството е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, разочарование, липса на мотивация, огорченост, усещане за оказан натиск, обида и възмущение, както и уронване на репутацията и доброто му професионално име. Налице са и доказателства за наличието на причинно следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и търпяните от Дилков негативни чувства и преживявания. При така установеното, първоинстанционния съд е мотивирал обоснован извод за основателност на претенцията на лицето за репариране на търпяни от него неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимото обезщетение са взети предвид всички относими към конкретния случай факти и обстоятелства свързани с интензитета на негативните усещания у Дилков, тяхната продължителност, както и генералното им влияние върху състоянието на психиката му, през периода от образуването на дисциплинарното производството до влизане в сила решението, с което е отменен акта за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият състав намира, че определеният размер на дължимото обезщетение от 3000 лева е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, т. е. че представлява справедливо обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди.

По отношение претенциите за разноски същите следва да бъдат разпределени с оглед изхода на делото. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, искането на ВСС за присъждане на разноски като юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно, както по отношение на касационното производство, така и по отношение отказът на първоинстанциония съд да присъди тези разноски.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и като се отчете, че ищецът Дилков е защитаван в съдебното производство пред АССГ при условията на чл. 38, т. 3 от ЗА от адв.. Д, касационната инстанция намира, че решените на АССГ, в частта, с която ВСС е осъден да заплати на Дилков сумата от 293 лева е неправилно, както по отношение правоимащото лице, така и спрямо определянето на размера на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1 (безплатно оказана правна помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 38, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Нормата е ясна и недвусмислена при определяне правоимащото лице, това е „адвокатът“. Страната е получила безплатна помощ, респ. не е понесла разход, поради което да се присъди в нейна полза възнаграждението, което не е направила, а е дължимо за труда на адвоката, би довело до форма на неоснователно обогатяване. В този смисъл, първоинстанционното решение в частта му за разноските следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ВСС се осъди да заплати адвокатско възнаграждение на адв.. Д. По отношение размера на възнаграждението за производството пред АССГ, същото следва да бъде определено в размер на 300 лева. Тази сума се явява по-висока от минималното възнаграждение дължимо на адвоката спрямо уважените 10% от искът за неимуществени вреди и се определя съобразно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при отчитане на правната и фактическа сложност на делото пред първата инстанция.

По отношение разноските пред касационната инстанция и при запазено основание на представителството на касатора Дилков, искането на адв.. Д за присъждане на адвокатско възнаграждение, направено с молба от 27.09.2018 г., следва да се уважи до размер от 150 лева. При определяне на размерът на възнаграждението, съдът отчита, че адв.. Д не е участвала в съдебното заседание по делото и като краен резултат касационните й възражения са приети за неоснователни, както и че защитата й против касационните оплаквания по жалбата на ВСС са основателни.

Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1097/21.02.2018 г. по адм. дело № 1888/2017 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която Висшия съдебен съвет е осъден да заплати на В.Д сума в размер на 1872 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът на В.Д против Висшия съдебен съвет за присъждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на обезщетение за причинена му имуществена вреда в размер от 1872 лева, представляваща лишаването му от ДМС за 2011 г. в резултат на незаконосъобразно решение по т. 33.1 по протокол № 25/14.07.2011 г. на Висшия съдебен съвет, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2012 год. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 1097/21.02.2018 г. по адм. дело № 1888/2017 г. по описа на Административен съд София – град, в частта за разноските, и В. Н. П.:

ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на адвокат Р.Д с ЕГН [ЕГН] сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ в производството по адм. дело № 1888/2017 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1097/21.02.2018 г. по адм. дело № 1888/2017 г. по описа на Административен съд София – град, в останалата му част.

ОСЪЖДА Висшия съдебен съвет да заплати на адвокат Р.Д с ЕГН [ЕГН] сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ в производството по адм. дело № 4916/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Решението е окончателно.