Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар Р. Х. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 10045/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. М. срещу решение № 3523/31.05.2021г. по адм. дело № 10107 по описа на Административен съд София – град за 2021 година. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Жалбоподателя не бил уведомен за започване на административното производство. Не били събрани доказателства, че именно Мектупчиян владее общинския имот. Описаните от съда огради съществували още през 2009 година, поради което това не било доказателство за владеене на имота от адресата на акта. НСе било установено върху коя част от имота се осъществявало владение, с оглед обстоятелството, че процесни са 210 кв. м. Нямало доказателства, че жалбоподателя има намерение да свои имота, т. е. липсвал субективния елемент на владението. Иска се отмяна на обжалваното решение и на оспореното пред съда заповед. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната по касационната жалба страна оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на В. М. срещу Заповед № Р-20-РД09-337/10.09.2020г. на кмета на район [жк], Столична община (СО), с която на основание чл.65, ал.2 от ЗОС е наредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот публична общинска собственост с идентификатор 68134.4328.5817, с площ от 210 кв. м., представляващ част от урегулиран поземлен имот (УПИ) І-за училище, в кв.58 по плана на [жк] в гр. София, тъй като същият се владее и ползва без правно основание.

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да се произнесе е приел за установено, В. М. е собственик на дворно място, находящо се в гр. София, [жк], на [адрес], съставляващо УПИ ІV-10б по регулационния план, одобрен със Заповед №РД-50-307/20.04.1995г., с площ от 450 кв. м. Общината е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4328.5817 с площ от 210 кв. м., попадащ в УПИ І-за училище, кв.58 по регулационния план на [жк], одобрен със Заповед № РД-50-307/20.04.1995г. и изменен със Заповед № РД-09-50-187/21.03.2013г. на главния архитект на гр. София. В кадастралната основа, южно от имота на жалбоподателя, е нанесен имот с планоснимачен номер 17, за който е бил отреден УПИ ІІІ -17, като същия представлява южна граница на имота на касационния жалбоподател. Установено е, че описаните в нотариалния акт на жалбоподателя имотни граници съответстват на регулационните граници.

С. З. № РД-09-50-1278/02.08.2008г. на главния архитект на СО е одобрено изменение на регулационния план, с което УПИ ІІІ -17 е заличен като самостоятелен имот и е включен в площта на УПИ І-за училище.

С. З. № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, кадастър и картография (АГКК) са одобрени кадастралната карта и кадастралните региститри за територията, като имотът на касационния жалбоподател е с идентификатор 68134.4328.1528 и площ 457 кв. м. От назначената по делото експертиза е установено, че изградената от Мектупчиян масивната ограда е поставена точно по имотните граници на неговия имот.

В кадастралната карта е нанесен и поземлен имот с идентификатор 68134.4328.5817 с площ 210 кв. м., идентичен на поземлен имот с пл. № 17 (УПИ ІІІ-17), попадащ в УПИ І-за училище. От представената скица от кадастралната карта, съдът е установил, че общинският имот е заснет и отразен само по нематериализирани имотни граници, от където е достигнато до обоснован извод, че към момента на одобряване на кадастралната карта през 2009 г. процесния имот не е бил ограден. Данни в тази насока са събрани и при изготвяне на назначената от съда експертиза.

На 27.05.2020г. служители от район [жк] са извършили проверка на имота, при която са установили, че е изпълнена ограда, с която е заградена част от общинския имот. Дадено е предписание оградата да бъде премахната, за да се освободи общинският терен. Страните в първоинстанционното производство не са оспорвали обстоятелството, че В. М. е искал от общинските власти процесния имот да му бъде отдаден под наем.

На 17.08.2020г. е извършена нова проверка, при която е установено, че оградата, изпълнена от стоманени колове и пластмасови ламели на височина около 2 м. по южната и източната граница не е премахната, което е дало основание на административния орган да приеме, че общинския имот 68134.4328.5817 се владее без правно основание. На основание описаното е издаден и оспорени пред съда акт.

Назначеното от съда вещо лице е установило, че по южната и източната граници на общинския имот с идентификатор 68134.4328.5817 е изпълнена непрекъсната ограда от стоманени колове и пластмасови ламели, като единствения достъп до общинския имот е през имота на жалбоподателя, през ниска ажурна врата в масивната ограда, разделяща двата имота, и четири стъпала, изпълнени в общинския имот. По продължение на масивната ограда в общинския имот е изпълнена алея с каменна настилка, съответстваща на каменния цокъл на масивната ограда на жалбоподателя. По границите на общинския имот са посадени иглолистни и широколистни дървета, а в средата теренът е озеленен с трева, която е окосена и добре поддържана.

При така установеното, съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила.

Според решаващия съдебен състав са налице предвидените от законодателя две предпоставки, обосноваващи изземване на имота, а именно, че същия е общинска собственост и се владее или държи без основание. Прието е, че упражняването на фактическа власт от Мектупчиян върху общинския имот е несъмнено установено с оглед достъпа до него, осъществяван единствено и само през имота на касационния жалбоподател. Озеленяването и поддръжката на имота давали основание за извод, че същия се ползва от адресата на административния акт, а с оглед изградената ограда и липсата на възможност за достъп на собственика до него, твърденията на жалбоподателя в обратната насока са преценени като невярни и нелогични. Така установените факти са дали основание за извод за законосъобразност на оспорената заповед, респективно неоснователност на жалбата срещу нея.

Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

Настоящия съдебен състав споделя напълно изложените в първоинстанционното решение мотиви и правни и изводи за законосъобразност на оспорения пред съда индивидуален административен акт.

Наличието на двата изискуеми от закона елемента за предприемане на действия от страна на правоимащия административен орган за изземване на имота общинска собственост безспорно са налице. От изявленията на страните и от заключението на разпитаното в хода на производството вещо лице се установява, че процесния имот се държи и използва единствено и само от касационния жалбоподател, като достъпа на собственика е напълно ограничена чрез монтиране на оградна конструкция от страната на неговия имот. Достъпа до последния се осъществява през врата в оградата на имота на В. М., което прави извода за осъществяването от него на реална фактическа власт за правилен и обоснован.

Липсват каквито и да е доказателства или твърдения за наличието на легитимно правно основание за ползването на имота от жалбоподателя. Обстоятелството, че се полагат грижи за неговата чистота и уреденост не е от значение за настоящото производство. Личната преценка на жалбоподателя за отношението му към процесния имот е без правно значение за настоящото производство. Събрани са доказателства за осъществени от него действия по осигуряване на достъп до общинския имот единствено и само от него, през врата в оградата на неговото дворно място, което прави твърденията за неустановеност на лицето, осъществяващо фактическа власт върху имота напълно несъстоятелни. Според разпоредбите на ЗОС, за да се задвижи процедура по чл. 65 от същия закон, е достатъчно да се установи държане на имот – общинска собственост без правно основание и дали лицето, осъществило такива действия има намерение да свои или не, не е от значение за поведението на овластения по закон административен орган. Мотиви в тази насока, са подробно изложени от първоинастанционния съдебен състав, поради което настоящия не следва да ги преповтаря.

При така установените от съда факти, следва напълно да се сподели извода за съобразяване на атакувания административен акт с приложимите материалноправни норми, т. е. за неговата законосъобразност от материалноправна страна. Налице е държане на имот, публична общинска собственост без правно основание, което задължава компетентния административен орган да предприеме действия по неговото изземване и осигуряване на възможността за ползването му по предназначение, в случая от учебното заведение, на което е предоставен за ползване.

Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На касационния жалбоподател е осигурена възможността за упражняване в пълнота правото си на защита на неговите права и законни интереси. Дори и да не е осъществено връчване на констативния протокол 17.08.2020 година, на В. М. и на неговия процесуален представител е връчено писмо от 30.6.2020 година /обстоятелство, което се твърди от жалбоподателя в т.4 от първоначалната жалба и се потвърждава с изявлението в касационната жалба за наличието на кореспонденция с административния орган относно процесния имот преди издаване акта/, в което са посочени констатираните обстоятелства, свързани с ползването без правно основание на процесния имот, даденото предписание за премахване на оградата, ограничаваща достъпа на собственика, както и за невъзможността на общината да одобри искането на лицето за предоставянето му под наем. При това положение, следва да се определи като несъстоятелно твърдението за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 26 от АПК, които да водят до незаконосъобразност на оспорената заповед.

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд – София град, като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила, поради липса на сочените в жалбата касационни основания за неговата отмяна.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3523/31.05.2021г. по адм. дело № 10107 по описа на Административен съд София – град за 2021 година.

ОСЪЖДА В. М. с [ЕГН] да заплати на Столична община сума в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи направени в хода на настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. А. п/ Владимир Първанов