Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от И.К, чрез пълномощника му адв. В.К, против заповед № 8121К-6332 от 28.07.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Подробни съображения за обосноваване на отменителните основания са развити в жалбата и в писмени бележки. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител Б.П, служител с юридическо образование, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмена защита. Разноски не се претендират. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя като разноски адвокатски хонорар, по съображение, че делото е решено в едно съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност.

Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От представените по делото доказателства, настоящият състав, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от представената кадрова справка от 18.05.2017 г. се установява, че жалбоподателят е заемал длъжността разузнавач VI степен в сектор...