Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на К.Х срещу решение № 1081 от 20.06.2017 г. по адм. д. № 676/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 16-1030-002061 от 31.10.2016 г. на началника на Сектор “П. П” към ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 171 ал. 1 б.”б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че е доказано, че не е отказал проверка за употреба на алкохол. Сочи, че му е бил издаден талон за медицинско изследване № 0195348, който подписал и получил, с който се явил в Спешно отделение в МБАЛ Пловдив за вземане на кръв и е издаден протокол за химическа експертиза № 1224/01.11.2016 г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив, вх.№ 103000-32898/01.11.2016 г. на сектор Пътна полиция Пловдив, с резултат 0, 86 промила. Излага доводи, че следва да се има предвид, че съгласно чл. 171 ал. 1 б.”б” от ЗДвП при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Позовава се на обстоятелството, че с влязло в сила решение по анд № 8363/2016 г. на ПРС е отменено наказателно постановление № 16-1030-008004, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив в частта, с която му е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 174. ал. 1 ЗДвП, тъй като е наказан за деяние, чиито обективни признаци са различни от тези на деянието, което му е предявено с връчването на АУАН. Част от фактическите елементи на състава по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП вр. чл. чл. 174, ал. 1 ЗДвП са станали известни на другия ден, след изготвяне на протокола от кръвното изследване. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо 03.07.2017 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 27.06.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че е издадн АУАН № 16-1030-008004 от 31.10.2016 г., за това че на 31.10.2016 г., около 2, 35 ч., в гр. П., по бул."Д.Т" до № 61 Харизанов управлява л. а. Ф. Г с рег. № 91-FT-VT, чужда собственост, като извършва следните нарушения: водачът мирише на алкохол, отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест-Дрегер“ 7510 AROM-0248 за употреба на алкохол; не носи СРМПС, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДВП. Нарушителят е отказал да подпише акта, като отказът е оформен с подписа на един свидетел. На място на лицето е издаден Талон по образец за медицинско изследване с № 0195348, съгласно чл. 3 ал. 2 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба №30), който е получен от водача.
Жалбоподателят на 31.10.2016 г. в 04, 15 часа се е явил в МБАЛ – Пловдив, където му е взета кръвна проба и е съставен и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо средство. Извършено е и химическо изследване на кръвта на Харизанов, за което е съставен и Протокол № 1224/01.11.2016 г., в резултатите от което е дадено заключение, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето К.Х се доказва етилов алкохол (присъствие на летливи редуцирани вещества, изразени като етилов алкохол) в количество: 0, 86 ‰, в кръвта.
Изложил мотиви, че от АУАН се установява, че на 31.10.2016 г. в гр. П. жалбоподателят е отказал да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В жалбата е потвърдил, че е отказал да бъде тестван с Дрегер, тъй като възприел същият като замърсен, нехигиеничен и необективен.
С оглед на това е приел, че е доказано наличието на условията (отказа на водача да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози), което е фактическо основание за налагане на принудителната администативна мярка. Приложената по отношение на жалбоподателя мярка се основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП - отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на упойващи и наркотични вещества.
Относно доводите, че не налице отказ доколкото лицето се е явило и е дало кръв за медицинско изследване съгласно издадения му ТМИ, съдът посочил, че всеки от двата законово установени способа за установяване употребата на наркотични и упойващи вещества от водач на МПС – чрез съответни технически средства /отказ/ и/или медицински и лабораторни изследвания, има отделно практическо и правно значение. Решението е правилно.
Изводите на административния съд са правилни. Възможно е при издаване на наказателното постановление да е нарушено правото на защита на жалбоподателя и поради това да е отменено с влязло в сила решение. Но принудителната административна мярка, независимо, че се основава на данните в акта за установяване на нарушение е постановена в административно производство по АПК, по което основанията за отмяна на акта за предвидени в чл. 146 АПК и в случая те не са налице. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. В заповедта са посочени фактическите основания за издаване на акта - водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 ARDM - за употреба на алкохол, което е безспорно установено и осъществява една от хипотезите на чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП. Отказът на водача да се извърши проверка с дрегер е достатъчен да се издаде принудителната административна мярка, не е необходимо да е отказал и медицинско изследване. Обстоятелството, че водачът е дал кръв за медицинско изследване и при химическото изследване е установен етилов алкохол в кръвта в количество 0, 86 промила, не води до извод, че принудителната административна мярка е следвало да се издаде при друга хипотеза на законовата разпоредба. Съгласно чл. 171 ал. 1 б.”б” от ЗДвП при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но в случая преди медицинското изследване не са установени стойности, тъй като водачът не е бил изпробван с техническо средство, поради отказът му. Отказът да бъде изпробван с техническо средство е достатъчно основание за налагане на принудителната административна мярка не е необходимо да е отказал и медицинско изследване. Още повече в случая след като и при извършеното медицинско изследване е установено, че водачът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда не е опровергана законовата презумпция, че след като отказва да бъде изпробван с техническо средство водачът е управлява моторно превозно средство с над допустимата концентрация на алкохол в кръвта.
Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1081 от 20.06.2017 г. по адм. д. № 676/2017 г. на Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.