Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х.Г от гр. [населено място]срещу решение № 150 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 72 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-14-119 от 20.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ Плевен.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 5, т. 13 и чл. 105 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Плевен е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен е решение № 2153-14-119 от 20.12.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 31 от 16.10.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Х.Г от гр. [населено място]на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, в частта за началната дата 12.05.2017 г.

С постановеното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата, след като е приел за неоснователно искането на жалбоподателя Георгиев пенсията да му бъде отпусната и изплатена три години назад преди датата на упражняване на правото 12.05.2017 г. Съгласно чл....