Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Еврокомпакт" ЕООД, с адрес: гр. С.,бул. "Т. К", №14, представлявано от Н.М - управител, срещу решение № 379/17.01.2018 г., постановено по адм. д.№1728 по описа на Административен съд София-град за 2016 г. С атакуваното съдебно решение, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22222515004692-091-001 от 09.11.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №133/27.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София.

При обжалването се поддържа наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Според касатора, не е изследван задълбочено и в съвкупност събрания в производството доказателствен материал, в резултат на което съдът е направил грешни правни изводи. Едностранно и тенденциозно, в мотивите на решението са коментирани само доводите на ревизиращите органи. Игнорирани са обективни факти и доказателства, установени и представени от ревизираното лице, които не са взети предвид от съда.

Не е спорно между страните, че дружеството е придобило стоките и че същите са бракувани поради наводнение на складовото помещение, в което са съхранявани. Възразява се срещу изводите на съда, че "дъждовни валежи в зимния период на годината не могат да се приемат за неочаквано събитие". Според касатора не са кредитирани доказателствата събрани в хода на съдебното производство както и изслушаните по делото експертизи-метрологична и техническа.

Неправилно съдът е изследвал въпроса има ли бедствено положение в гр. С. или района, а не на място и не е установил каква е причината за вредите.

На последно място се отбелязва, че данъчния период от 01.02.2010 г. до 28.02.2010 г. вече е бил ревизиран и не е установено, че счетоводните операции в него следва да бъдат коригирани.

Неправилна е и преценката на съда, относно предадените стоки на ЕТ "ММ-М.М" за извозване до депо или екарисаж, на повредената стока, което е прието за "дарение". Не са съобразени представените договор от 01.03.2010 г. и анекс към него от 04.03.2010 г.

Въз основа на горните твърдения се иска решението да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно се иска от касационната инстанция, в случай че прецени, че фактите са установени безспорно по делото да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за допустимост на оспорването. По същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложени на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, становищата на страните и приложимата към спора материално правна уредба, като за приетото се е обосновал. Правилно е била отхвърлена жалбата срещу издадения ревизионен акт, тъй като в разглеждания случай не е доказано наводнение, което да е причинено от непреодолими сили. По отношение на предоставената на ЕТ "ММ-М.М" стока, правилно е преценено, че е изпълнена хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и правилно е определено задължение по ЗДДС.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като извърши преценка относно допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ №Р-222222515004692-091-001/09.11.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №133/27.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София, с който на касатора е увеличен счетоводния финансов резултат по ЗКПО за 2010 г., със сума в размер на 491 480.62 лв. и му е установен по ЗДДС данък за довнасяне в размер на 34 288.01 лв., за данъчен период м. март на 2010 г.

При проверката на РА, съдът е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, като с него са определени данъчни задължения за периода, за който е извършена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до нищожност. При осъществената проверка за съответствие на акта с материалния закон, решаващият състав е установил следното: по ЗКПО

През 2010 г. касатора е отчел по сметка 609.03 „други разходи“, разходи в размер на 491 480.62 лв., които са участвали при формиране на финансовия резултат за съответния период. Ревизираното лице е заявило, че стоките са бракувани, тъй като са били повредени в резултата на природни бедствия - дъждове и снеговалежи довели до наводнение в складовите помещения на дружеството находящи се в кв.Драгалевци. Стоките пострадали от наводненията са станали негодни за употреба. За да изложи аргументи относно наличеието на предпоставки за прилагането на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО, съдът е посочил, че е необходимо да бъде изяснен терминът "непреодолима сила", както и дали такава е причинила вредите на "Еврокомпакт" ЕООД.

По делото са изслушани две експертизи - метрологична и техническа, от заключението на които не се установява в района на кв.Драгалевци, в периода от 07.02.2010 г. до 15.02.2010 г. да са налице извънредни или прекалено интензивни валежи, които да обосновават хипотезата на "непреодолима сила". Не са налице осноавния за прилагане на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗКПО. За да отхвърли твърденията на ревизираното лице, решаващият състав се е позовал на твърденията на вещото лице, според които падналите в периода валежи и разтопеното количество сняг не могат да предизвикат такова природно бедствие, тъй като средната снежна покривка за гр. С. е около 20см., за това време от годината, а в конкретния случай тя е била 6 -7 см.

От техническата експертиза е установено, че е възможно през вратата на складовото помещение да е навлязла вода, тъй като същата не се затваря плътно. При извършения оглед на място, вещото лице е установило, че стоките са разположени на ниски скари върху пода, който задържа вода, поради което е възможно да са се наводнили. Това наводнение обаче не представлява непреодолима сила по смисъла на закона и не е основание да бъде бракувана стоката, като съответно бъде намален и финансовия резултат на дружеството.

Като е посочил, че за този период не е установено в района на кв.Драгалевци, както и изобщо на територията на гр. С. да е обявявано бедствено положение и не била налице извънредна ситуация, съдът е приел, че правилно органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2010 г. Обосновано е прието, че не е налице извънредна ситуация представляваща "непреодолима сила" по см. на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, въз основа на която се е стигнало до повреждане и съответно бракуване на стоки от ревизираното лице. по ЗДДС

Установяването на задължения по ЗДДС, е свързано с предаването на бракуваните стоки на ЕТ „ММ-М.М“. Предаването е определено като дарение от ревизиращите органи, които са се позовали на договор сключен между ревизираното лице и едноличния търговец на 01.03.2010 г. Изводите им са споделени от решаващият състав на АССГ и е прието, че не са налице доказателства, че на едноличния търговец е предавана повредена стока. След като между страните е сключен договор за дарение, но надарената страна не попада в посочените в чл. 31 от ЗКПО лица е прието, че се касае за възмездна доставка в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Преценени са като законосъобразно определени и задълженията по ЗДДС.

По горните мотиви е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не намират опора в доказателствата по делото твърденията на касатора относно установено бедствено положение и непреодолима сила, които са довели до повреда на имущество и стока в складовото му помещение находящо се в кв.Драгалевци, ул. „Витошка зорница“, №1.

Първоинстанционният съд е обсъдил, подробно и в цялост събраните по делото доказателства. Ясно е посочил на коя част от заключенията на вещите лица основава изводите си. Към безспорно установените факти по делото правилно е приложена относимата правна уредба, като е тълкувал материално правните норми правилно и въз основа на установените процесуални правила. Като неоснователни се преценяват твърденията в касационната жалба, че доказателствата по делото са прецени едностранно и тенденциозно, тъй като са обсъждани само твърденията на ревизиращите органи. Напротив, съдът е изяснил какви са били метрологичните условия в гр. С. и конкретно кв.Драгалевци, в периода от 07.02.2010 г. до 15.02.2010 г. Въз основа на подробно изложен съображения е обосновал извод, че метрологичната обстановка е била нормална за това време на годината и за района на гр. С.. Не се характеризира с високо интензивни валежи или необичайно силни ветрове, които да обосновават тезата за "непреодолима сила" поддържана от касатора.

Подробно обсъдена е и изслушаната по делото техническа експертиза. От заключението е установено, че пода на склада е изработен така, че да не пропуска вода. Вратите не се затварят плътно. В близост до складовото помещение се намира отводнителния канал, който също може да наводни склада, ако прелее. Тези обстоятелства макар да установяват предпоставки за причиняване на вреди за ревизираното лице, не доказват наличието на непреодолима сила, както се твърди в касационната жалба.

Изцяло съобразен с доказателствата по делото е преценката на съда, че наводнението от което са причинени вредите на ревизираното лице не се дължи на „непреодолима сила“, тъй като не са налице непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Споделя се преценката на АССГ, че не са налице предпоставките за прилагане на предвиденото в чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО изключение относно признаването за данъчни цели на счетоводните разходи за брак на краткотрайни материални активи на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗКПО.

Неправилно при оспорването се твърди, че съдът не е кредитирал събраните в хода на съдебното производство доказателства и изслушаните експертизи. Всички представени в хода на съдебното производство писмени доказателства и експертизи са обсъдени в мотивите на решението. Фактът, че въз основа на преценката им съдът не е стигнал до извод, какъвто касаторът е целял да установи не е основание за отмяна на постановеното съдебно решение.

Извършената преценка от първоинстанционният съд за дължимост на определеният задължения по ЗДДС, съответства на доказателствата по делото и приложимите правни норми. Действително, както е посочено в касационната жалба данъчния период м. 02.2010 г. е бил предмет на проверка при предходна ревизия. С РА№225010002016/10.09.2010 г. не са установени основания за корекция на ДДС за данъчен период месец февруари 2010 г. Но обложената доставка на стока е в следващия данъчен период - месец март 2010 г., който не е бил предмет на предишната ревизия. Едва в настоящото ревизионно производство е извършвана преценка на дължимото ДДС, във връзка с извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2010 г., на основание чл. 27, ал. 2, във връзка с чл. 26, т. 7 от ЗКПО, с дарените на ЕТ“ММ-М.М“ стоки, в следващия данъчен период.

Договорът и анекса, на който се позовава касатора от 04.03.2010 г. не променят изводите на първоинстанционния съд, за осъществена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. От договореното в чл. 2, на приложения от касатора анекс е установено между страните, че: „въз основа на установеното в чл. 1, страните се съгласяват, че изменят предмета на Договора от 01.03.2010 г., като вместо Първата страна да предоставя на Втората безвъзмездно стоките за транспортиране до фермата й в с. Т., област.Враца, страните се съгласяват, че Втората страна се задължава от името на Първата страна да транспортира, за своя сметка и предаде за унищожаване описаните в т. 1, на чл. 1, стоки до избрано от нея депо или екарисаж, в замяна на което и вместо заплащане на разходите по извозването, ще получи като възнаграждение годните 780 кг. соеви фибри по т. 2, на чл. 1“.

Извършването на услуга в замяна на друга непарична престация представлява бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, поради което отново подлежи на облагане.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от настоящия касационен съдебен състав не се установи да са налице нарушенията сочени от касатора, които да водят до отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1558.64 лв., определено върху оспорения материален интерес по реда на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379/17.01.2018 г., постановено по адм. д.№1728/2016 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА "Еврокомпакт" ЕООД, с ЕИК130101586, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Т. К, №14, представлявано от Н.М да заплати на Дирекция "ОДОП"-София, сумата от 1558.64 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.