Образувано е по касационна жалба на „Екострой К2“ ЕООД, гр. Б.к против решение № 373 / 10.07.2018 г. по адм. дело № 185 / 2018 г. на Административен съд – Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 93 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. М., чрез юрисконсулт Н.Н изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 373 / 10.07.2018 г. по адм. дело № 185 / 2018 г. Административен съд – Монтана е отхвърлил оспорването по жалба на „Екострой К2“ ЕООД, гр. Б.к срещу решение № МО2 – ПР / 2018г. от 07.02.2018 г. на директора на РИОСВ – Монтана за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), с което се разпорежда да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Сграда за отглеждане на 400 кози и свързани с тях допълнителни постройки“ в поземлен имот с № 023007, местност Нерезине, в землището на с. Ч., община Б.к“. Присъдил е разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото е установено, че директорът на РИОСВ – Монтана е сезиран с инвестиционно предложение вх. № 5163 / 16.11.2016 г., придружено с изискуемите по закон приложения. След постъпване на предложението същото е изпратено на директора на ОБДХ – Видин за становище, съобразно Наредба № 44 / 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Поискано е и становище от РЗИ Видин. Поискана е и допълнителна информация от търговското дружество във връзка с установени непълноти в изпратената документация, която своевременно е била препратена на органите по съгласуване.
Директорът на ОБДХ Видин е изразил положително становище за инвестиционното предложение, а директорът на РЗИ – Видин е посочил, че предвид потенциалния риск за човешкото здраве от реализирането на инвестиционното предложение е необходимо изготвянето на доклад за оценка за въздействието върху околната среда.
Инвестиционното предложение касае изграждането на сграда – обор за отглеждане на 400 бр. кози млечно направление и техните приплоди. Предвиденото оборно отглеждане на козите в сграда със специално обособени отделения, съгласно ветеринарно-медицинските изисквания за този вид дейност, хранене чрез две транспортни ленти, захранващи се от фуражораздаващо ремарке с осигуряване на вода за пиене чрез рециркулационна система за водопой с подгряване, обосновано е квалифицирано от административния орган и първоинстанционния съд като интензивно животновъдство по смисъла на т. 1, б.“д“ от Приложение № 2 на ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА). При изясняването на този въпрос административният орган се е съобразил и с Ръководството на Европейската комисия относно обхвата на Анекс І и Анекс ІІ на Директивата за ОВОС – 2015 г. – „Тълкуване на дефиниции на категории проекти в приложение І и ІІ на Директива за ОВОС“.
Директорът на РИОСВ – Монтана е отчел обстоятелството, че имотът на инвестиционното предложение попада в границите на две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 – BG 0001040 “З. С планина и Предбалкан“ по Директива за опазване природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG 0002002 „З. Б“ по Директивата за опазване на дивите птици.
Съгласно чл. 8, ал. 4, т. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС, при преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС (НУРИОВОС), независимо от заключенията по останалите критерии по чл. 93, ал. 4 ЗООС, компетентният орган задължително се произнася с решение да се извърши ОВОС, когато със становището си по чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба, съответната РЗИ мотивира предположение за значително въздействие и възникване на риск за човешкото здраве от осъществяване на инвестиционното предложение.
Важен за изясняване въпрос в производството по ОВОС ще бъде й попадането на стопанството в нитратно-уязвима зона и произтичащите от това изисквания за съхранение на оборския тор и силажа. Торовата площадка трябва да бъде с непропусклива основа, непозволяваща изтичане на течната фракция.
Съгласно чл. 93, ал. 3 ЗООС, компетентен да извърши преценка на необходимостта от извършване на ОВОС за предложения по чл. 93, ал. 1, т. 1-3 ЗООС е директорът на съответната РИОСВ.Они и съобразени с доказателствата по делото са изводите на административния съд за спазена форма и административнопроизводствени правила. Правилни са изводите за точно прилагане на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона.
Законосъобразно административният съд е отказал назначаване на биолого - химическа експертиза, поради отсъствие на неяснота по фактите, за проверката на които същата е била поискана. В същото време жалбоподателят не се е възползвал от дадените му указания във връзка с обстоятелствата, които е следвало да установи и досежно които съдът му е съдействал с издаване на съдебни удостоверения. Заявеното пред касационната инстанция искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза не отчита, че предмет на спора в касационното производство е първоинстанционното съдебно решение и че съгласно чл. 220 АПК е налице забрана за нови фактически установявания при преценка точното прилагане на материалния закон.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. То решение № 3 / 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 373 / 10.07.2018 г. по адм. дело № 185 / 2018 г. на Административен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ исканията за разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.