Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.С от [населено място], чрез упълномощения адв. М.Х, срещу Решение № 5249 от 16.08.2017 г., постановено по адм. дело № 7044/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му против Решение № 10140 21-162 / 21.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София - град. С административният акт е отхвърлено като неоснователно възражението на В.С против Разпореждане № РВ-3-21-00133902/11.05.2016 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО за възстановяване на неправилно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради злополука, нетрудова, за периода от 01.05.2015 г. до 17.10.2015 г.

Твърди в касационната жалба, че първоинстанционният административен съд достигнал до неправилен извод относно обстоятелството, че няма качеството на осигурено лице по смисъла на т. 3 от параграф 1 от ДР на КСО за осигурения риск „общо заболяване и майчинство ”, тъй като не декларирал в законоустановения срок вида на осигуряването. Счита, че тъй като е внасял осигурителни вноски за спорния период от време и е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на 07.04.2016 г., то следва да се зачете обективираното в нея волеизявление, че ще се осигурява, считано от 01.05.2015 г. за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението на Административен съд София - град.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ София - град, чрез гл. юрисконсулт Е.В, с писмени бележки по делото оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата...