Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К)(ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение №338/20.02.2018 г. по адм. д. № 1321 по описа за 2017 г. на Административен съд - гр. В..

С касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна се обжалва решението в частта, с която е отменен РА Р-03000316004640-091-001/03.01.2017г. издаден от орган по приходите, в частта с която е потвърден и изменен с решение № 91/13.04.2017г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна, относно установени задължения за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ на А. Мехмед за данъчен период 2010г. в размера над 5 459, 22 лева и за лихвите над 3 165, 34 лева.

С касационна жалба на А. Мехмед, се обжалва решението в отхвърлителната му част.

И в двете касационни жалби се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, в съответната обжалвана част, иска се отмяната му и присъждане на разноски.

Като ответници по касационните жалби, всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другия и моли решението да бъде оставено в сила в съответната част.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт, в частта с която е потвърден с решение на директора на Дирекция ОДОП - Варна, а именно установени задължения на А. Мехмед за данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010г. и 2011г. общо в размер на 10 993, 93 лв. главница и 6 203, 33 лева лихви; вноски за здравно осигуряване по чл. 40 ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО...