Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Централната избирателна комисия /ЦИК/, гр. С., против решение № 5070/27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 2961/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което на основание чл. 257, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс е осъдил Централната избирателна комисия в шестмесечен срок да осигури възможност за машинно гласуване съобразно чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс.
Касационния жалбоподател, поддържа, че решението е недопустимо като постановено по непредявено основание, както и че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено.В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от М.Б – упълномощен член, съгласно решение № 9 от 23.03.2014 г., изразява становище с което поддържа подадената касационна жалба, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение на Административен съд София – град.
Ответникът по касационната жалба – М.Д, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. П.С.
Ответникът по касационната жалба - П.С, редовно призова, явява се лично, който заявява становище с което оспорва касационната жалба. В съдебно заседание, от името на своя доверител и в личното си качество на ответник по делото заявява, че поддържа представения отговор на касационната жалба и излага съображения за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че решението е неправилно тъй като от разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс, който е озаглавен „Видове бюлетини“ не произтича за Централната избирателна комисия пряко задължение за определяне параметрите на софтуера за машинно гласуване и недопустимо като постановено по искане, което не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 257 АПК, а представлява правно действие, което е рагламентирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 19 от Изборния кодекс.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След като прецени данните по делото, доводите в жалбата и становището на ответните страни, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение на Административен съд София - град на основание чл. 257, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс е осъдил Централната избирателна комисия в шестмесечен срок да осигури възможност за машинно гласуване съобразно чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс.
За да постанови това решение съдът е приел, че производството е по реда на чл. 257 АПК, който предоставят възможност за оспорване на бездействия /извършване на фактически действия/, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, като при наличие на установените процесуални и материалноправни основания съдът осъжда административния орган да извърши действието, определяйки срок за това. Изложил е, че това задължение произтича от гарантраното в разпоредбата на чл. 206 от ИК правото на избирателя да гласува машинно. При извършеното от съда граматическо и логическо тълкуване на цитираната по-горе разпоредба е извел, че след като на избирателя е предоставено правото сам да прецени дали да гласува машинно или с хартиена бюлетина, то за Централната избирателна комисия е възникнало задължение да осигури възможност за реализиране това право. Съдът е извършил оценка на задължението на Централната избирателна комисия като е установил от една страна, че за осигуряването на правото на избор относно начина на гласуване са необходими както правни действия, така и фактически действия, но за да изведе решаващият извод, административният съд приел тези обстоятелства за относими като задължение на административния орган да извърши действие с посоченото правно основание по чл. 206 от АПК. От друга страна, съдът е приел за ирелевантни задълженията на органа да извърши конкретни правни действия при постигането на дължимия резултат, а именно – наличие на функциониращи технически средства, чрез които избирателят да упражнява правото си на избор.
В тази връзка е изложил, че машинното гласуване е изрично уредено в Р. Р III на Глава четиринадесета на Изборния кодекс, където в разпоредбата на чл. 214, ал. 2 е регламентирано, че „Централната избирателна комисия организира, ръководи и контролира реда за провеждане на машинното гласуване и обработката на данните от него.“ В заключение съдът е приел, че не е изпълнил това свое задължение за осигуряване на „всеобща“ възможност за машинно гласуване.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е недопустимо по следните съображения:
Производството за защита от неоснователни бездействия е регламентирано в Глава петнадесета, Раздел II от АПК. В посоченото производство ищецът следва да докаже фактите, от които твърди, че възниква задължението, а административният орган трябва да докаже, че тези факти не са се осъществили, или че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи задължението за фактическо действие факти. Доколкото производството е исково, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Целта на искането, с което е сезиран съдът по реда на чл. 256 и чл. 257, ал. 1 от АПК /в относимата редакция към момента на подаване на исковата молба/, е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предмет на осъждането по чл. 256 и чл. 257 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие следва да не е опосредена от властническо волеизявление.
Производството пред Административен съд София - град е образувано по искова молба с вх. № 7084 от 09.03.2018 г., подадена от М.Д и П.С за отмяна на фактическите бездействия на Централната избирателна комисия, свързани с осигуряване на машинни терминали и изпълнението на чл. 206, във вр. с чл. 6 и чл. 8 от ИК за провеждането на машинно гласуване.
С протоколно определение от 18.04.2018 г. първоинстанционният съд е дал указание на жалбоподателите да посочат конкретните фактически обстоятелства, които намират, че Централната избирателна комисия бездейства и следва да бъдат изпълнени.
В изпълнение на дадените от съда указания за уточняване предмета на исковата молба, от страна на жалбоподателите е посочено в приложената на л. 66-67 от делото молба – становище, че фактическите бездействия, които конкретно Централната избирателна комисия е длъжна да извърши са: Неосигуряване на специализирани средства за гласуване – машинни терминали за всички избирателни секции, които отговарят на изискванията на чл. 213 от ИК; Неосигуряване на съответния софтуер за да функционират машинните терминали както и данните да могат да бъдат отчитани от ОИК, РИК и ЦИК; Неизготвяне на план-график, в който да бъдат разписани конкретни стъпки за придобиване на техническите средства, софтуер и др., тестването им и т. н. за реализирането на машинното гласуване.
Жалбоподателите поддържат, че с така посочения предмет на иска е налице бездействие на Централната избирателна комисия, което е незаконосъобразно по отношение на въвеждането на машинно гласуване и молят съда да определи срок за неговото изпълнението.
От изложението на фактическите обстоятелства по жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд и формулираното искане до съда, така както са уточнени с молбата от 24.04.2018 г., с посочения петитум се налага извода, че се оспорва неоснователно бездействие на административен орган – Централната избирателна комисия във връзка с произтичащото от разпоредбата на чл. 213 от ИК изпълнението на задължението й по Изборния кодекс за осигуряване на възможност за всеки избирател за всички видове избори да гласува машинно.
В настоящия случай, административният съд не е съобразил очертания от М.Д и П.С предмет на спора по чл. 257, ал. 1 от АПК. Като основание за искането си, ответниците по касационната жалба са твърдели наличието на неоснователно бездействие на Централната избирателна комисия да изпълни пряко произтичащо от нормативен акт задължение, като осигуряване на възможност за всеки избирател за всички видове избори да гласува машинно. В посоченото в исковата молба и по-точно в направеното от касационните ответници уточнение по нея е посочена разпоредбата на чл. 213 от ИК, което се явява претендираната съставомерност на което се претендира и бездействието на административния орган. Изискването което е въведено в цитираната разпоредба е относно електронната система чрез която се осъществява машинното гласуване. Както вече беше посочено, с оглед характера на производството, предмета на делото се определя от спорното материално субективно право, индивидуализирано чрез основанието и петитума. Поради това, доколкото с протоколно определение постановено в проведеното на 02 май 2018 год. съдебно заседание, съдът е приел за разглеждане иска с уточнен петитум, а именно „за защита срещу фактическо бездействие, представлящо неизготвяне на план – график, в който да бъдат разписани конкретните стъпки за придобиване на технически средства, софтуер и други, тестването им и т. н., за реализирането на машинното гласуване“, то за съда е възникнало задължение за произнасяне по този иск с така посочения предмет на защита.
Видно от изложеното, съдът като приел, че предмет на иска е бездействието на административния орган произтичащо от задължението по закон, а именно на разпоредбата на чл. 206 от ИК, за което е осъдил Централната избирателна комисия да осигури възможност за гласуване съобразно цитираната разпоредба, която се явява сочената от ищците като основание за предявяване на първоначалния иск, а не незаконосъобразността на неизвършването на фактически действия индивидуализирани и приети от съда за предмет на спора с протоколното определение постановено в съдебното заседание от 02 май 2018 год., административният съд е постановил съдебно решение извън премета на спора, което прави постановеното решение недопустимо. Този порок на обжалвания съдебен акт не може да бъде отстранен от настоящата инстанция. В настоящия случай формално е налице произнасяне по недопустим предмет и непроизнасяне по искането, с което съдът е сезиран, поради което касационната инстанция следва да обезсили обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5070 от 27.07.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 2961/2018 г.
ВРЪЩА делото на Административен съд София - град, за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.