Производството е по чл. 290 ГПК.

А. И. Я. и Д. И. Я. са обжалвали въззивното решение на Б. окръжен съд № 624 от 24.09.2008г. по гр. д. № 724/2007г., с което са обезсилени решенията на Г. районен съд № 102 от 24.02.2003г. и № 330 от 24.06.2003г. по гр. д. № 232/2002г. и производството по делото е прекратено.

Ответникът Т. „П” гр. Г. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС от А. И. Я. и Д. И. Я. против ТПК”П” гр. Г. за предаване владението на реална част от недвижим имот представляващ 257 кв. м., придобити от тях по реституция на основание чл. 1 ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., включен в парцел **** -2419 кв. 89 по плана на гр. Г., одобрен през 1992г.

С отменително решение № 468 от 04.07.2007г. по гр. д. № 74/2006г. на ВКС, ІІІ г. о. делото е върнато за ново разглеждане на Б. окръжен съд с указания да бъде отстранена нередовността на исковата молба като се посочат границите на реалната част от имота, предмет на ревандикационния иск.

В изпълнение на указанията на въззивния съд на 19.03.2008г. ищците са подали нова поправена искова молба, в която са посочили, че претенцията е за предаване на владението на 212 кв. м. от УПИ * имот пл. № 2* кв. 89 по регулационния план на гр. Г. намиращи се в североизточната му част при граници от три страни УПИ *, собственост на Т. „П” гр. Г. и улица-тупик.

С обжалваното решение Б. окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото като е приел, че нередовността на исковата молба не е отстранена, тъй като не е уточнено в кои посоки /наляво, на север, на юг, изток или запад/ са посочените граници и къде точно минава разграничителната линия между претендираната реална част и останалата част от имота. Изложил е и съображения, че с уточнението е възникнало несъответствие между квадратурата на спорната част от имота в първоначалната и поправената искова молба, без да е заявено изрично оттегляне, отказ от иска или изменението му.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за надлежно предявяване на иска за предаване на владението на реална част от недвижим имот във връзка с неговото индивидуализиране поради противоречие на обжалваното решение с практиката на СГС по гр. д. № 1775/2003г., в което е прието, че е допустимо при затруднение на ищеца да посочи точно спорната част от имота тя да бъде определена чрез изслушване на вещо лице.

Индивидуализирането на имота, за който е предявен иск за собственост е задължително условие за редовност на исковата молба по чл. 98 ал. 1 б.”г” и „д” ГПК отм. приложим за разглеждане на настоящия спор пред инстанциите по същество на основание § 1 ПЗР ГПК.регулираните недвижими имоти се индивидуализират чрез номера им по плана, а неурегулираните – чрез землището, в което се намират, местността, площта и границите им. Когато предмет на иска за собственост е реална част от урегулиран поземлен имот границите му биха могли да се определят чрез описанието им и с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място. В разглеждания случай е изготвена комбинирана скица от изслушаната техническа експертиза, на която е обозначена и оцветена частта от имота на ищците, според заснемането й по плана към момента на отмененото отчуждаване и съдът е следвало ги насочи да индивидуализират имота освен чрез посочване на границите и с означението му на скицата на вещото лице, която следва да бъде приобщена впоследствие и към решението чрез приподписването й от състава на съда за точно определяне обекта на собственост, предмет на спора.

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилно разрешението, че не е налице нередовност на исковата молба по чл. 98 ал. 1 б.”г” и „д” ГПК отм. с която е предявен иск за собственост за реална част от урегулиран поземлен имот ако чрез описанието на границите й не може да се определи точното й местонахождение, допустимо е индивидуализирането на имота да се определи чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждането на спора. Обратното становище в решението на въззивния съд по настоящото дело е неправилно и е налице отменителното основание по чл. 281 т. 3 ГПК поради нарушение на процесуалните правила. Изискването на допълнителната разпоредба на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. за изменение на застроителния и регулационен план за урегулиране на имота е последица, а не елемент от фактическия състав на възстановяване на собствеността, защото изменението на строителния и регулационен план не може да бъде проведено при спор за собственост относно попълването на кадастралната основа, по който правоимащите по реституцията ще се ще се легитимират именно с решението на административния орган по чл. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. при възможност третото лице, на което се противопоставя възстановената собственост да възразява срещу неговата законосъобразност. Видно е от данните по настоящото дело, че е налице именно такъв спор, тъй като попълването на кадастралния план е било отменено от съда по жалба на Т. „П” гр. Г., който следва да бъде разрешен в настоящото производство в рамките на установителната част от решението по иска по чл. 108 ЗС.

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени на основание по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК и тъй като спорът не е разгледан по същество, а съдът се е произнесъл само по въпроса за допустимостта на обжалваното решение като го е обезсилил, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се укаже на ищците да индивидуализират имота и чрез посочване на местоположението му по съответната скица на вещото лице като заяват изрично ако квадратурата се различава от посочената в исковата молба дали поддържат претенцията и за разликата или я оттеглят или се отказват от нея, а ако междувременно регулационния статут на имота е променен, за което следва да се съберат доказателства, уточнението на иска следва да се съобрази и със заснемането на имота по съответния кадастрален или регулационен план.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Б. окръжен съд № 624 от 24.09.2008г. по гр. д. № 724/2007г., с което са обезсилени решенията на Г. районен съд № 102 от 24.02.2003г. и № 330 от 24.06.2003г. по гр. д. № 332/2002г. и производството по делото е прекратено и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Б. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: