Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаМ. Г. по адм. дело № 10084/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Първо районно управление - гр. С. З. срещу решение № 307/16.07.2021 година на Административен съд гр. С. З. по адм. дело № 24/2021 година, с което съдът е отменил негов отказ УРИ 1959з-497/20.10.2020 година за издаване на разрешение за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за колекционерски цели на Н. К. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление.

Касационният жалбоподател релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага подробно фактите по делото и приложимата нормативна уредба, като счита за неправилен извода на съда, че изложените аргументи от страна на заявителя в достатъчна степен обосновават издаването на исканото разрешение, доколкото на заявителя вече е било издадено разрешение за придобиване на пистолет „Маузер“. В тази връзка сочи, че издаденото разрешение е за придобиване на огнестрелно оръжие по наследство, но не и за конкретния пистолет. Според касатора не са представени доказателства от страна на заявителя по изложените от него аргументи по отношение на историческата и сантиментална стойност на оръжието. Сочи, че в административна преписка са налице доказателства, че при извършена служебна проверка не е било издавано разрешително на наследодателя на заявителя и въобще не фигурират данни за неговото наличие, поради което счита, че не е доказана основателна причина за издаване на исканото разрешение. Оспорва и извода на съда, че административният орган е следвало служебно да изисква необходимата информация, че оръжието не е идентифицирано като културна ценност. Сочи, че служебна проверка е извършена, при която е установено, че не са налице данни за посоченото от заявителя оръжие, а и не е направено искане от заявителя за служебно събиране на доказателства. По отношение на изискването оръжието да е обезопасено от сработване по предназначение, съгласно чл. 91, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), излага, че фактът, че същото е предадено за съхранение във Второ районно управление - С. З. през 2015 година не води до обективна невъзможност да бъде представено в изискуемото обезопасено състояние. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли подадената жалба.

Ответникът по касационната жалба, Н. К., чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата в представено по делото писмено становище. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. С. З. е образувано по жалба на Н. К. срещу отказ за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие УРИ 1959з-497/20.10.2020 година на началника на Първо районно управление гр. С. З.

Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отменил оспорения акт, установявайки от правна страна, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че с оглед целта, за която се иска разрешението за съхранение – за колекциониране, и доколкото в полза на заявителя вече е било издадено разрешение за придобиване на късоцевното огнестрелно оръжие пистолет Маузер, сочените от заявителя аргументи, обосноваващи основателна причина да съхранява огнестрелното оръжие, се явяват достатъчни, конкретни и обосноваващи заявеното основание. Според съда не е налице неизпълнение на изискванията по чл. 6, ал. 3, т. 5 ЗОБВВПИ, тъй като процесното огнестрелно оръжие е било предадено на съхранение в Първо РУ-С. З. още през 2015 година, поради което е било обективно невъзможно същото да се представи в изискуемото обезопасено състояние, а по аргумент на чл. 91, ал. 3 ЗОБВВПИ задължението за незабавно предоставяне на огнестрелните оръжия за обезопасяване от сработване по предназначение възниква от момента на издаване на разрешението за съхранение. Прието е, че в нарушение на чл. 36, ал. 6 АПК административният орган е изискал документи и доказателства, извън посочените в ЗОБВВПИ. Обоснован е извод за липса на нормативна пречка, по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, за колекциониране на пистолет Маузер, кал. 9х19, № 1073, поради което оспорения акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите.

Касационната инстанция препраща към съдебния акт на първоинстанционния съд по отношение на изводите за компетентност на органа, издал акта и спазване на процедурата по издаването му.

Поставеният пред касационната инстанция спор е досежно правилното приложение на материалния закон.

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че заявителят е посочил и обосновал основателна причина да съхранява огнестрелното оръжие - за колекциониране.

От доказателствата по делото се установява, че процесният отказ е постановен след отмяната на предходен отказ УРИ 19593-139/11.03.2019 година, след като преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. В новото производство органът е дал възможност на заявителя да посочи основателна причина, обосноваваща издаването на исканото разрешение, както и доказателства в тази връзка. Заявителят е обосновал исканото разрешение с колекционерска цел, като е изложил подробни аргументи относно производството и техническите специфики на конкретното оръжие – Маузер с рег. № 1073, обуславящи неговата уникалност, неговата колекционерска и финансова стойност. Позовавал се е и на обстоятелството, че това е било служебното оръжие на дядо му, което е получил като награда при пенсионирането си, което обосновава високата емоционална стойност на същото и стремежът му да го запази в семейството си.

На заявителя повторно са изпратени указания да посочи доказателства за издаване на разрешение за съхранение за колекционерски цели, в отговор на които Н. К. е заявил, че за конкретния пистолет не е провеждана процедура по обезопасяване, тъй като е бил предаден в отлично функционално състояние на съхранение в РУ-С. З. през 2015 г.

За да откаже издаване на поисканото разрешение, органът е приел необоснованост на искането и недоказана основателна причина за съхранение на огнестрелно оръжие.

Първоинстанционният съд правилно е приел този извод за незаконосъобразен.

В чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ се съдържа забрана за издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Касаторът е подал искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, като вече е имал разрешение за придобиването му.

Безспорно, в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Наличието на основателна причина, обоснована по несъмнен начин по смисъла на цитираната норма, безспорно е предпоставка за издаване на разрешителното.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че искането за издаване на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие с колекционерска цел е обоснована с обстоятелството, че конкретното оръжие има сантиментална стойност като придобито по наследство. Подробно е аргументирана колекционерската и финансова стойност на конкретния пистолет. Правилно съдът е взел предвид целта, за която се иска разрешението за съхранение и издаденото разрешение за придобиване на оръжието и е достигнал до правилен извод за обоснованост на искането и доказаност на основателна причина за съхранение на огнестрелно оръжие.

Неоснователни са твърденията на касатора, че издаденото разрешение за придобиване не е за конкретна марка пистолет, а единствено за вид оръжие. Първо, посоченото обстоятелство не е относимо към постановения отказ и второ, дори и действително разрешението да не е за конкретно оръжие, при необходимост органът е можел да направи проверка за това, кое конкретно е оръжието, придобито въз основа на разрешението за придобиване, както и кое е конкретното оръжие, предадено през 2015 година за съхранение в Първо РУ – С. З.

Неоснователни са и доводите за липса на доказателства за историческата и сантиментална стойност на оръжието. Заявлението е обосновано с достатъчно аргументи по отношение на сантименталната стойност на пистолета. Не е ясно какви други доказателства, освен факта на наследяване, който е известен на органа, биха „доказали“ сантименталната стойност на вещта. Историческата стойност също е повече от подробно разяснена от заявителя. В пояснението са изложени достатъчно проверими данни за техническите характеристики и специфики на модела, както и неговата колекционерска стойност.

Неоснователни са и доводите за липса на разрешително, издавано на наследодателя. Липсва подобно нормативно изискване, липсва и спор за собственост върху вещта. Следователно дали е издавано разрешително на наследодателя на заявителя и дали въобще е било изискуемо такова към момента на придобиване на пистолета, са въпроси все извън предмета на спора.

Не могат да бъдат споделени и твърденията за липса на необходимата информация, че оръжието не е идентифицирано като културна ценност. В този смисъл следва да се посочи, че се касае за отрицателен факт, който не подлежи на доказване, но може да бъде опроверган с доказателства, че оръжието е идентифицирано като културна ценност, каквито органът обаче не сочи.

Неоснователни са и твърденията за нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗОБВВПИ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба лицата, получили разрешение за съхранение по чл. 80, ал. 3, предоставят незабавно наетите огнестрелни оръжия на лицата по чл. 133 за обезопасяване от сработване по предназначение. Следователно задължението за обезопасяване на оръжието възниква едва след получаване на разрешението за съхранение, поради което незаконосъобразно неизпълнението на изискването на чл. 91, ал. 1 ЗОБВВПИ е възприето от административния орган като основание за отказ за издаване на разрешение.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307/16.07.2021 година на Административен съд гр. С. З. по адм. дело № 24/2021 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Юлия Раева