Производството е по чл. 288 ГПК и по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх.Nо 5488/19.04.2010 година

на К. С. М. лично за себе си и като Управител на [фирма][населено място], подадена чрез адв. К. Н. АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 55 от 09. 03. 2010 година по гр. възз. д. Nо 333/2009 година на ОС-С.З., в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС.

С Определение Nо 417/ 23.09.2010 година постановено по ч. гр. д. Nо 306/2010 година на ВКС-I отд., състав на ВКС е

присъединил към настоящото производство и частна жалба вх. Nо 7115 /13.05.2010 година

, заявена от Л. А. С.-Ж. срещу допълнително постановеното решението по реда на чл. 192 ал. 4 ГПК отм. по гр. д. Nо 333/2009 година, в частта по присъдените разноски. Поддържа се, че разноските са неправилно изчислени и следва да се присъдят в пълен размер, за сумата 1371 лв.

С посоченото решение, окръжният съд е производство по чл. 196 и сл. ГПК отм. е отменил решение Решение Nо 51 от 01.06.2007 година постановено по гр. д. Nо 164/2007 година на РС-С. З. в частта по отхвърлените искове на Л. А. С.- Ж. за признаване собствеността и предаване владението на следните движими вещи - абкант преса “R.”КМ-4 и мотокар 2.5 тона и е постановено ново решение, с което двете ревандикационни претенции са уважени. С допълнително решение по чл. 192 ал. 4 ГПК отм. в полза на Л. Ж. са присъдени разноски по делото в размер на 100 лева.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Релевират се доводи, касаещи изводите на съда, че процесните вещи не се владеят на правно основание - договор за наем, относно неоснователността на изводите, че същият е надлежно прекратен,

Допустимостта на касационното обжалване по

чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

се поддържа с доводите, че с въззивното решение е нарушена трайно установената съдебна практика

по приложение на чл. 236 ЗЗД относно прекратяване на безсрочен договор за наем на движими вещи при установена липса на валидно уведомление за това

, като се сочат

Решение Nо 10140/12.11.2003 год.

по адм. д. Nо 5805/2003 год., на ВАС-V отд,

Решение Nо 1113/02.11.2007 год.

по гр. д. Nо 1071/2006 год. на ВКС- IV отд. и

Решение Nо 144/29.10.2009 год.

по т. д. Nо 79/2009 година на ВКС-ТК- I отд.

В срока по чл. 287 ГПК и чл. 275 ГПК не са подадени писмени отговори съответно от ответника по касация - Л. С., нито от ответника по частната жалба – К. Н..

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и по релевираните по частната жалба доводи, намира:

Касационната жалба е процесуално допустима

с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при установената оценка на вещите от 6000 лв.

За да уважи заявеният от Л. С.- Ж. ревандикационен иск, решаващият съд е приел за безспорно, че същата на основание Договор от 23.09.2004 година за уреждане на финансови задължения между Л.С. и т. д. [фирма][населено място], неизпълнение на договора и издадена ф-ра Nо 2641/30.10.2006 година, се легитимира като собственик на процесните движими вещи: абкант преса “R.”КМ-4 и мотокар 2.5 тона. Прието е, че вещите се намират във владение на ответника - без правно основание, тъй като сключеният договор за наем с праводателя на ищцата „Р. „АД / в ликвидация/[населено място] и фирмата [фирма][населено място] от 15.02.2006 година, е прекратен на 15.02.2008 година.

При преценка на релевираните доводи по изложението на касатора и цитираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС приема, че

не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съдилищата/ без значение на тяхното инстанционно ниво/, по същия правен въпрос.

Цитираните

Решение Nо 10140/12.11.2003 год.

по адм. д. Nо 5805/2003 год., на ВАС-V отд. не може да бъде ценено като относимо към поставения въпрос не само защото е решение, постановено в административно производство и не е „съдебна практика” по см. на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, но и защото изрично с него се приема неприложимост на чл. 236 ЗЗД.

Решение Nо 1113/02.11.2007 год.

по гр. д. Nо 1071/2006 год. на ВКС IV отд. с което се приема, че „ако след изтичане на наемния срок, ползването на вещта със знанието и без и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок” визира хипотеза, обратна на тази по делото, тъй като спорният проблем е този за превръщането на договора за наем от срочен в безсрочен, а не дали е прекратен”.

Цитираното

Решение Nо 144/29.10.2009 год.

по т. д. Nо 79/2009 година на ВКС-ТК- I отд., с което основният разрешен въпрос е този за сключване на договор за наем от наемодател - търговско дружество”също е напълно неотносимо към поставения правен проблем.

По подадената частна жалба срещу Решението на въззивния съд по чл. 192 ал. 4 ГПК отм..

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

С молба вх.Nо3958/19.03.2010 год., ищцата - въззивник Л. С. – Ж. е поискала да се измени решението на въззивния съд, в частта за разноските, претендирайки присъждане на направените за всички инстанции разноски.

С обжалваното решение по чл. 192 ал. 4 ГПК отм., с. окръжен съд е присъдил разноски в размер на 100 лв., съобразно на уважената част от иска пред съответната инстанция.

Обжалваното определение е неправилно, същото е постановено в нарушение на чл. 64 ал. 1 ГПК отм. и чл. 218з ал. 4 ГПК отм..

Ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в т. ч. и направените по касационно обжалване разноски, които следва да бъдат присъдени от въззивния съд, на който делото е върнато за разглеждане по същество.

Данните по делото сочат, че в рамките на инстанционните производства и това пред касационната инстанция по реда на чл. 218а б.”а” ГПК отм., страната е направила разноски общо в размер на 1371 лв. по заявените два, при условията на обективно съединяване, исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД. При липсата на документи, разграничаващи разноските по отделните искове, следва, че за всеки от тях са направени еднакви по размер разноски.След като е уважен само един от исковете - този по чл. 108 ЗС, то и разноските, на който страната има право, са в размер на сума от 685.50 лв. т. е. до размер на половината от тях.

След като в полза на Л. С.- Ж. е присъдена сума от 100 лв., то с настоящото определение следва да бъде присъдена допълнително сумата от 585.50 лв. / разлика до дължимия размер./

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и чл. 278 ал. 2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване

по касационната жалба вх.Nо 5488 / 19.04.2010 година

заявена от

К. С. М. лично за себе си и като Управител на [фирма][населено място], подадена чрез адв. К. Н. АК - С. З. срещу въззивно Решение Nо 55 от 09. 03. 2010 година по гр. възз. д. Nо 333/2009 година на ОС-С. З., в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС.

Осъжда

К. С. М. лично и като Управител на [фирма][населено място] да заплати на Л. А. С. –Ж.

сумата 585.50 лв./

петстотин осемдесет и пет и 0.50 лв./ разноски по делото за всички инстанции, по уважения иск по чл. 108 ЗС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: