Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).

Образувано е по касационна жалба на Н. К. К. от гр. [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Л., срещу решение № 541 от 09.08.2017г., постановено по адм. дело № 99/2017г. на Административен съд – гр. Х., с което е отхвърлена жалбата на Н. К. срещу Заповед № 1797 от 30.12.2016г. на Кмета на община Х., с която е наредено „строеж „ателие /преустройство на склад/“ с идентификатор № [номер] по кадастралната карта на гр. [населено място] да бъде приведен в първоначален вид, а именно склад като се премахне изпълнената баня и тоалетна и съответните инсталации към нея на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.

В касационната жалба жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за постановяване на оспореното решение АС – гр. Х. не е издирил всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно не е събрал доказателства относно твърдението, че банята и тоалетната са изградени още при първоначалния строеж на сградата, както и че не е нарушена разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗУТ относно разположението й. Твърди и че при постановяване на оспореното решение съдът неправилно е приложил закона, тъй като са били налице предпоставките по чл. 38 ал. 5 и 6 от ЗУТ и чл. 185 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, тъй като банята и тоалетната са били изградени в заварена сграда. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменена оспорената пред АС – гр. Х. заповед.

О. К на община Х. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С оспорената пред Административен съд – гр. Х. З № 1797 от 30.12.2016г. на Кмета на община Х., с която е наредено „строеж „ателие /преустройство на склад/“ с идентификатор № [номер] по кадастралната карта на гр. [населено място] да бъде приведен в първоначален вид, а именно склад като се премахне изпълнената баня и тоалетна и съответните инсталации към нея на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.

Административен съд – гр. Х. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства, както и от приетата по делото съдебно техническа експертиза, се установява, че разпореденият за премахване обект представлява преустройство с промяна на предназначението на съществуващо помещение в сграда, което е строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Приел е, че така посоченият строеж като извършен без строителни книжа и разрешение за строеж е незаконен и подлежи на премахване. Приел е, че не са били налице предпоставките по чл. 38 ал. 5 и 6 от ЗУТ, т. е. не се касае за строеж, който може да бъде извършен без съгласието на другите етажни собственици в сградата. Приел е и че предвид това, че от свидетелските показание се установява, че строежът е извършен между 2009г. и 2013г., то същият не попада в хипотезата на § 16 ал. 1 – 3 от ПР на ЗУТ и не може да се приеме, че е търпим, т. е. такъв неподлежащ на премахване. Поради изложеното е приел, че оспорената заповед № 1797 от 30.12.2016г. на Кмета на община Х. е материално законосъобразна и е отхвърлил жалбата на Н. К. К..

Оспореното решение на Административен съд – гр. Х. е неправилно.

Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед № 1797 от 30.12.2016г. на Кмета на община Х. не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив настоящият състав намира, че такива са допуснати. Съществени са тези нарушения, които препятстват правото на защита на страната, засегната от административния акт. С оспорената заповед е наредено „строеж „ателие /преустройство на склад/“ с идентификатор № [номер] по кадастралната карта на гр. [населено място] да бъде приведен в първоначален вид, а именно склад като се премахне изпълнената баня и тоалетна и съответните инсталации към нея“. От тази формулировка не става ясно кой е нареденият за премахване строеж. Това е така, тъй като не е наредено премахването на строеж „преустройство на склад в ателие“, такъв диспозитив в оспорената заповед няма. Налице е диспозитив за премахване на баня и тоалетна и съответните инсталации към нея. АС – Хасково пък се е произнесъл за обект преустройства с промяна на предназначението на склад, но и такъв диспозитив в оспорената пред него заповед няма. Налице е разминаване и между установеното и посочено като незаконен строеж в издадения констативен акт и оспорената заповед. В констативния акт е посочено и на изготвената към него скица като незаконен строеж е очертана само банята и тоалетната. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че оспорената пред АС – Хасково заповед е с неясен предмет и от нея не може да бъде установено еднозначно кой е незаконният строеж, извършен без строителни книжа, за който е наредено премахване – дали това е „преустройство с промяна на предназначението на склад в ателие“ или „баня и тоалетна и инсталациите към нея“. Тази неяснота на предмета на заповедта, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като на първо място препятства адресата й да разбере точно който извършен от него строеж е незаконен, съответно да организира защитата си, а на второ място, тъй като е неясен предмета на изпълнение, т. е. кой строеж би следвало да бъде премахнат. Оспорената пред АС – гр. Х. заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, е незаконосъобразна. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона.

Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Х. като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 1797 от 30.12.2016г. на Кмета на община Х..

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 541 от 09.08.2017г., постановено по адм. дело № 99/2017г. на Административен съд – гр. Х. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед № 1797 от 30.12.2016г. на Кмета на община Х.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.