Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1181 от 03.07.2017 г. на Административен съд - Пловдив /АСП/ по адм. дело № 1264/2017 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615006990-091-001 от 12.01.2016 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16001616010327-003-001 от 19.01.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 147 от 12.03.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на [фирма] за 2010 г. допълнително са установени задължения за корпоративен данък в размер на 21 570, 31 лв. и са начислени лихви в размер на 9 415, 25 лв.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество доводите на касатора се свеждат до оплакване за допуснати нарушения при тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа, че е налице „заличаване на задължения“ или опрощаване на задълженията на [фирма] към собственика на дружеството, поради което е налице неотчетен приход и приложение намира чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗКПО. По тези съображения касаторът отправя искане решението да бъде отменено, а жалбата на ревизираното лице - отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.
Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище и писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като...