Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 6869 от 08.11.2016 г., постановено по адм. дело № 6051/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-495/2015 г. от 10.05.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта, с която на основание чл. 42, ал. 8 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 22, ал. 5 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на решението като неправилно поради необоснованост.

Ответникът КЗЛД оспорва жалбата като неоснователна.

Ответниците Д. А. А. и А. А. И. не са изразили становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Касаторът навежда същите доводи, както и пред първата инстанция, на които АССГ подробно е отговорил в решението си. Оплакванията са, че КЗЛД неправилно е приела, че търговското дружество не е оказало дължимото от него съдействие да представи писмено становище и относими доказателства във връзка с постъпилата в комисията жалба на две физически лица, съдържаща твърдения за злоупотреба на личните им данни. Счита, че [фирма] не е било редовно уведомено за административното производство, поради което не е налице отказ от съдействие, обосновал наложената санкция.

Решението на административния съд е правилно и обосновано.

Видно е от наличните доказателства по административната преписка, обсъдени в мотивите на съдебния акт, че както през м. декември 2015 г., така и през м. март 2016 г. са изпращани писма с известия за доставка до адреса на седалището, на което е...