Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция [район] гр. [населено място] против решение № 1747/06.10.2016 г. по адм. д. № 1246/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда са неясни и противоречиви и не са съобразени с действащата към момента на постановяване на оспорения акт Тарифа за таксите. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – [фирма], редовно призован, се представлява от адвокат С.. Моли да се остави в сила решението. Счита, че не е налице промяна в обстоятелствата в сравнение с предходното разрешително, поради което промяната в цената на водата е необоснована.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводите на съда са основани на доказателствата по делото. Същите установяват, че целта на водоползването - охлаждане, не е била променена и дружеството използва подземни води за производствената си дейност - за охлаждане на съоръжения – топлообменници. С оглед на това размерът на таксата следва да бъде определен по чл. 10, ал. 2, т. 3 от Тарифата. Този извод не се променя от §1, т. 3, 4 и 8 от ДР на Тарифата, тъй като в противоречие с чл. 32 от Указа за прилагане на ЗНА под формата на обяснения на думи и изрази, употребени в нормативния акт, се въвеждат нови критерии при определяне на цени на водоползването. Те са несъвместими с материалните разпоредби на чл. 10 от Тарифата.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока...