Производството е по реда на чл. 409 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба от 23.02.2017 г. от М. С. С., в качеството й на управител на [фирма], [населено място] с искане да бъде издаден дубликат на изпълнителен лист по адм. дело № 1602/2014 г. по описа на ВАС в частта досежно разноските. В молбата не са изложени обстоятелства във връзка с направеното искане.
Ответната страна – Министерският съвет на Р. Б, чрез пълномощника си, юрк. Д. Т., излага становище за неоснователност на направеното искане, както и че не са изпълнени условията на чл. 409 от ГПК. Моли да бъде оставено без уважение искането 1. Защото не е конкретизирано и 2. Защото сумата на обезщетението е дължима от АПИ, а не от ВС на РБ.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
С Решение № 1927 от 23.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1602/2014 г. от Върховния административен съд, трето отделение е изменено Решение № 815 на Министерския съвет на Р. Б от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имот – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път ІІ-18 „Софийски околовръстен път”, от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0 +000 до км 0+780, на територията на област С. (обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.), в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от 41 кв. м от поземлен имот № [номер], ЕКАТТЕ [номер], целият с обща площ 4235.41 кв. м, намиращ се в землището на [населено място], [населено място] община като е увеличен размера на дължимото парично обезщетение от 2 304 лв. на 3 534 лв. в полза на жалбоподателя [фирма]. Със същото решение съдът е присъдил на търговското дружество София разноски по делото в размера на 500 лв.
Видно от приложените доказателства по адм. дело № 1602/2014 г., по молба на управителката на [фирма] – В. Т. (съгласно приложеното на л. 255 от делото удостоверение от Търговския регистър дружеството има и втори управител - М. С. С.), на 23.07.2015 г. е издаден изпълнителен лист за разноски в размер на 500 лева, който е получен лично от нея на 22.06.2016 г. (вж. л. 254).
Съгласно чл. 409, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на осн. чл. 144 АПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът който го е издал, по писмена молба на молителя, издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. От тълкуването на цитираната норма следва, че издаването на дубликат на изпълнителен лист предполага установяване на следните кумулативни предпоставки: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият - не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалният изпълнителен лист. Производството се инициира с писмена молба до съда, от лицето в чиято полза първоначално е бил издаден изпълнителният лист (арг. от чл. 409, ал. 3 ГПК.
В производства от вида на настоящото съдът дължи проверка на факта дали първообразът на изпълнителният лист е изгубен или унищожен, тежестта за доказване на което се носи от молителя. Без значение за основателността на искането са, както причините поради които е настъпило някое от посочените обстоятелства, така и дали вината за това е на молителя или не. Длъжникът от своя страна разполага с възможността да оборва твърденията на молителя, както и да направи възражения за погасяването на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му, в конкретния казус – след влизането в сила на решението, с което е задължен за съдебни разноски. В случая ответникът оспорва тезата на молителя, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, не представя и доказателства, че е изплатил задължението си, нито прави такива твърдения, но дава становище, че искането за издаване на дубликат на изпълнителният лист е неоснователно.
От събраните по делото писмени доказателства е доказан фактът на издаване на изпълнителен лист в полза на молителя за сумата от 500 лв. Страните в процеса не спорят, че за сумата по листа не е образувано изпълнително производство.
Доказателства за погасяване на това задължение не са ангажирани по делото. Не са налице и такива, които да сочат положителни факти, оборващи твърдението на молителя за изгубване на изпълнителния лист, а именно че оригиналът на изпълнителния лист е в наличност и че се намира в нечие държане.
Поради изложеното и при липсата на възражения за погасяване на задължението, съдът счита, че молбата на [фирма] за издаване на дубликат от изпълнителния лист въз основа на влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 1602/2014 ., е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 409, ал. 1 и ал. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ИЗДАВА в полза на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от В. Г. Т. и М. С. С. дубликат на изпълнителен лист, издаден на 23.07.2015 г., въз основа на влязлото в сила Решение № 1927 от 23.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1602/2014 г. от Върховния административен съд, трето отделение, като се направи надлежна бележка върху акта по реда на чл. 406, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението.