Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Л. Т., срещу Решение № 7016 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 3440 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2016 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея иск срещу Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – гр. С. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – стрес и безпокойство в размер на 2000, 00 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при ответника. Наред с това, Т. е осъдена да заплати на ТД на НАП – гр. С. сума в размер на 370, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че то е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излагат се подробни съображения. Иска се отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Представя списък на разноските и писмена защита.

Ответникът оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение.

Съставът на АССГ е бил сезиран с предявения от Т. иск, с който съгласно петитума е поискано осъждането на ответника ТД на НАП – гр. С. да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в размер на 2000, 00 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника да наредят извършено от това лице плащане към О. З, направено на 02.02.2016 г. във връзка с погасяване на публично задължение.

В представения от ответника на 09.06.2016 г. писмен отговор на исковата молба, в съдебното заседание пред първоинстанционния съд и в писмените му бележки е взето становище за недопустимост на предявения иск поради това, че ТД на НАП – София е ненадлежен ответник. Поискано е исковата молба да бъде оставена без разглеждане.

С Определение от 13.06.2016 г. първоинстанционният съд е конституирал като ищец в производство Т., а като ответник -ТД на НАП – гр. С., които са призовани за провелото се пред АССГ съдебно заседание.

С обжалваното решение съставът на АССГ отхвърлил предявения от Т. иск срещу ТД на НАП – гр. С.. За да постанови решението, първоинстанционният съд квалифицирал иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), приел, че е допустим като предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите. По същество направил извод, че не е налице твърдяното от Т. бездействие, поради което отхвърлил иска.

Решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено.

Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП). Последните не са юридически лица.

Както правилно е съобразил съставът на АССГ, по аргумент от чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. На посочената по - горе нормативна основа обаче, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че ТД на НАП – гр. С. е юридическо лице и разполага с процесуална правосубектност да отговаря по предявения иск.

Предвид изнесеното в петитума на исковата молба, по която е било образувано производството пред АССГ, искът е предявен от Т. срещу ТД на НАП – гр. С.. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения за осъществено от страна на НАП бездействие, което е станало причина Т. да претърпи значителни физически и психически страдания като следствие на преживения силен стрес. П. се становище, че е налице противоправно поведение от страна на НАП, изразяващо се в бездействие на длъжностното лице публичен изпълнител да придвижи плащане към О. З, както и тотална незаинтересованост и липса на съдействие. Твърди се, че следствие на „виновното поведение“ на НАП, изразяващо се в бездействие, заболяванията на Т. се обострили и цялостното и здравословно състояние се влошило. Предвид така направените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и заявения неин петитум, първоинстанционният съд е бил длъжен да изиска уточнение досежно ответника, срещу когото е насочен иска. Впрочем неяснота прозира и в изложението, обективирано в представените по делото от Т. писмени бележки, където в отговор на възражението на ответника за недопустимост на иска и твърдяното бездействие именно на НАП е посочено, че НАП отговаря за нареждане на плащанията към общините при наличие на принудително изпълнение от публичен изпълнител, като е поискано осъждането на ТД на НАП – гр. С. за това.

Както се посочи, съгласно чл. 205 АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдени незаконосъобразни действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск и съдът следи служебно за наличието й. Съдът следва служебно също така да предприеме действия, за да отстрани нежелания резултат от липсата й. Част от тези мерки е уведомяването на ищеца, че е предявил иска си срещу неправосубектен ответник и даването на срок за отстраняване на този недостатък на исковата претенция.

В конкретния случай, съгласно волята на ищеца, ответник по иска е ТД на НАП – гр. С.. Съдът не е констатирал, че не е била налице една от положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и нуждата от даване на указания на Т. в този смисъл. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е указал с нарочно разпореждане на Т. да извърши уточнение досежно ответника предвид твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и това, че посоченият от нея не е юридическо лице. Така искът е бил разгледан от съда при участието на ответник, който няма процесуална правоспособност, което има за последица недопустимост на постановения съдебен акт. Посоченото налага след обезсилването му, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който в изпълнение на разпоредбата на чл. 129, във вр. с чл. 101 от ГПК (Г. П. К) да даде указания на Т. за отстраняване на пречката за допустимостта на исковата молба, свързана с посочването от нейна страна на ответник в съответствие с разпоредбата на чл. 205 АПК.

По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 7016 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 3440 по описа на Административен съд София - град за 2016 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.