Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по две касационни жалби, съответно подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при ЦУ на НАП и от [фирма] – [населено място] срещу Решение № 7830/18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2695/2017 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), в съответните му части и частна жалба на [фирма] срещу Определение 567/24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2695/2017 г. по описа на АССГ.

С първата касационна жалба, директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-2215-1010896-091-001/22.11.2016г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 156/03.02.2017г. от директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за ДДС и лихви върху тях за данъчни периоди м. 02. м. 03, м. 04.2007 г., м. 05, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11.2009 г., както и начислени лихви за невнесен деклариран данък за данъчни периоди м. 08.2007 г., м. 05, м. 07, м. 08.2008 г., м. 06 и м. 09.2009 г., поради погасяването им по давност. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при погасяване по давност на установените с РА задължения, АССГ е следвало да разгледа спора по същество, като само посочи, че РА не подлежи на принудително изпълнение. Предвид, че спорът не е бил разгледан по същество, иска отмяна на решението, в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане или при условията на...