Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. К. Г. И., упълномощен с пълномощно на л. 27, против решение № 1477 от 16 август 2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1245/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615006738-091-001/03.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 265/26.04.2016 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 241.15 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП – гр. П., [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Б. по съображения, изложени в писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001615006738-091-001/03.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 265/26.04.2016 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК са определени данъчни задължения на ревизираното дружество [фирма] за: ДДС в общ размер 12 272.25 лв. и лихва 3 164.56 лв. за д. п. м. март 2011 г. и за д. п. от м. април до м. декември 2013 г.; корпоративен данък за 2011 г. – 437.43 лв. и лихва – 171.40 лв.; корпоративен данък за 2012 г. – 60.13 лв. и лихва – 17.39 лв.; корпоративен данък за 2013 г. – 6 384.12 лв. и лихва – 1 197.57 лв.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. Спазени са административнопроцесуалните правила при провеждането на ревизията. Според него констатациите на органите по приходите във връзка с определянето на данъчните основи по реда на чл. 122 ДОПК са правилни и законосъобразни. След като подробно ги е обсъдил, е обосновал извод, че основанието на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК се подкрепя от събраните в рамките на ревизията доказателства и следва да намери приложение презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Допълнително е изложил мотиви и за това, че в счетоводството на жалбоподателя не са направени съответните на законовите изисквания счетоводни записвания. Безспорно е установено от ревизиращия екип, а и това е посочено в дадените писмени обяснения от управителя, че в счетоводството на дружеството дървесината, за която се твърди, че е получена за обработка на ишлеме, не е заведена като собственост на трети лица. Не са налице документи, доказващи разходите на гориво. Данъчната основа е законосъобразно определена.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо.

Ревизионното производство е възложено от компетентен орган – П. Д. С., началник сектор „Ревизии“, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция – от възложилия ревизията и ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагането й. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА.

Правилно е и приетото от съда, че ревизиращият екип е доказал наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /данни за укрити приходи/ за всеки един от ревизираните данъчни периоди при облагането с пряк и с косвен данък. 1. За д. п. м. април 2013 г.:

От данните в превозен билет /ПБ/ № 19062/21.04.2013 г., според който продавач е [фирма], а купувач И. С. с адрес: [населено място], [улица], се установява транспортирането на 37.445 куб. м. дървесина, маркирана с производствена марка № 53 [фирма] и абревиатура 53 [фирма], регистрирана в РДГ С., с превозно средство [рег. номер МПС] и [рег. номер МПС] с водач В. Р. А. от обект Дървообработващ цех С. до адреса на купувача в [населено място]. ПБ е заведен под № 2 в дневника на обекта. Дървесината е получена от В. А. и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Във връзка с този ПБ е издадена от ревизираното дружество фактура № 87/19.04.2013 г. за услуга „бичене“.

В ревизирания период [фирма] осъществява дейност, свързана с добив, преработка и търговия с дървен материал в дървообработващ цех в гр. [населено място] с адрес: [улица], нает от [фирма]. За да бъде разграничен дървеният материал, който дружеството придобива като собствен и който е предназначен за продажба след обработката му, от този, който получава от собственици – физически и юридически лица, само за да обработи и след това да им го върне, е следвало счетоводно да отчете материалите, които са получени за преработка чрез задбалансови сметки. Например чрез дебит сметка „Чужди материални запаси“ или „Материали, приети за преработка“ и кредит на кореспондираща сметка например сметка „Ишлемедатели“. При връщането на материалите след тяхната преработка, се съставя обратна на горепосочената счетоводна статия: дебитира се кореспондиращата сметка „Ишлемедатели“, а се кредитира сметката за чуждите материали. Стойността, с която се съставят счетоводните статии със задбалансовите сметки, има значение като индикатор за отговорността, за риска, който поема преработващото предприятие по тези материали. Такова счетоводно отчитане на получената за преработка чужда дървесина в счетоводството на [фирма] не е направено. В дневника за постъпилата дървесина през 2013 г. не е включен ПБ, установяващ постъпването на дървесина от И. С. с цел обработване /бичене/. Не се установява наличието на такъв и от предходната година.

Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Съгласно чл. 133, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) превозните билети удостоверяват законното транспортиране на описаните в тях дървени материали от съответния склад до посоченото място на доставка за срок до 12 часа считано от момента на издаването им. Двневникът за постъпила, преработена и експедирана дървесина съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /в сила от 07.02.2012 г./ се попълва от собственика /ползвателя на обекта или упълномощено от него лице и се съхранява в обекта, за който е издаден, а според ал. 2 превозните билети се вписват в дневника в момента на постъпването, съответно на експедирането на дървесината. Няма спор в случая, че ПБ е издаден от ревизираното лице. То обаче не представя доказателства, установяващи основанието, на което е издадена фактурата за услуга „ишлеме“ към същия. Няма договор, няма и вписан в дневника ПБ, удостоверяващ получаването на дървесината от И. С. за преработка.

Допълнителни данни относно наличието на укрити приходи за д. п. м. април 2013 г. органите по приходите са събрали при извършената насрещна проверка на Ф. А. И., по отношение на която в дневника са вписани два ПБ за получаване на дървесина за обработка на ишлеме – ПБ № 289951/26.03.2013 г. и ПБ № 289957/05.04.2013 г. И. потвърждава, че е извършвала сеч и добив на дървесина в наследственото си място, но е извършила продажба на приблизително 28 куб. м. Тя не потвърждава да е предавала на ревизираното лице дървесина за обработка на ишлеме. Последното се установява и от обстоятелството, че в дневника на обекта на [фирма] не са вписани ПБ с получател Ф. А. И., удостоверяващи транспортирането обратно до нея на вече обработената дървесина, няма и издадена фактура на това лице за извършена услуга, свързана с обработката на дървесината, вписана в посочените по-горе два ПБ.

С РА е начислен ДДС във връзка с извършена продажба на дървесина с получател И. С., транспортирана с ПБ № 19062/21.04.2013 г. 2. За д. п. м. май 2013 г.:

От данните в ПБ № 19065/27.05.2013 г., според който продавач е [фирма], а купувач Д. М. се установява транспортирането на 4.338 куб. м. дървесина, маркирана с производствена марка № 53 [фирма] и абревиатура 53 [фирма], регистрирана в РДГ С., с превозно средство [рег. номер МПС] с водач Д. Д. М. от обект Дървообработващ цех С., [улица] до [населено място], обл. Бургас, Промишлена зона. ПБ е заведен под № 5 в дневника на обекта. Дървесината е получена от Д. М. и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 92/17.05.2013 г. с получател Д. М. за услуга „ишлеме“.

При извършената й насрещна проверка М. потвърждава, че е закупила дървесината и я е транспортирала с личното си превозно средство, шофирано от нея. Платила е в брой и не й е издадена фактура или друг документ /В обекта на жалбоподателя няма регистрирано фискално устройство, според дадените обяснения, защото плащанията са само по банков път/.

От данните в ПБ № 19064/20.05.2013 г., според който продавач е [фирма], а купувач В. Д., се установява транспортирането на 37.217 куб. м. дървесина, маркирана с производствена марка № 53 [фирма] и абревиатура 53 [фирма], регистрирана в РДГ С., с превозно средство [рег. номер МПС] и [рег. номер МПС] с водач В. Р. А. от обект Дървообработващ цех С., [улица] до адрес в [населено място], Индустриална зона. ПБ е заведен под № 4 в дневника на обекта. Дървесината е получена от В. А. и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 92/17.05.2013 г. с получател Д. М. за услуга „ишлеме“.

В дневника на обекта са вписани 4 ПБ /290734/11.04.2013 г., 290757/15.04.2013 г., 290822/02.05.2013 г., 448166/15.05.2013 г./, според които Д. М. е предоставил дървесина за обработка на ишлеме. При насрещната проверка, въпреки редовно връченото му искане, лицето не представя писмени обяснения и не представя доказателства.

Допълнителни данни относно наличието на укрити приходи за д. п. м. май 2013 г. органите по приходите са събрали при извършената насрещна проверка на Е. С. Б., по отношение на който в дневника е вписан един ПБ за получаване на дървесина за обработка на ишлеме – ПБ № 448195/23.05.2013 г. При извършената насрещна проверка Б. дава писмени обяснения, според които е извършил продажба на дървесината по посочения ПБ с купувач [фирма] и е получил сумата от 3 610 лв., за което представя РКО от 04.07.2013 г. Последното се потвърждава и от обстоятелството, че в дневника на обекта на [фирма] не са вписани ПБ с получател Е. С. Б., удостоверяващи транспортирането обратно до него на вече обработената дървесина, няма и издадена фактура на това лице за извършена услуга, свързана с обработката на дървесината, вписана в посочения по-горе ПБ. Правилен е изводът на ревизиращия екип, че дървесината по посочения ПБ не е заведена счетоводно като собствена и във връзка с получаването й няма издадена фактура, няма данни да е върната като обработена на собственика и да му е била издавана фактура за ишлеме, но ПБ доказва получаването й от ревизираното дружество срещу заплащане, съответно реализацията й като собствена, във връзка с която не са осчетоводени приходи.

С РА е начислен ДДС във връзка с извършена продажба на дървесина с получател Д. М., транспортирана с ПБ № 19065/27.05.2013 г. и с получател В. Д., транспортирана с ПБ № 19064/20.05.2013 г. 3. За д. п. м. юни 2013 г.:

От данните в ПБ № 19068/12.06.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач Р. К. А., се установява транспортирането на 29 524 куб. м. дървесина, маркирана с производствена марка № 53 [фирма] и абревиатура 53 [фирма], регистрирана в РДГ С., с превозно средство [рег. номер МПС] и [рег. номер МПС] с водач В. Й. М. от обект Дървообработващ цех С., [улица] до адрес в [населено място], обл. Бургаска. ПБ е заведен под № 8 в дневника на обекта. Дървесината е получена от В. Й. М. и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 92/17.05.2013 г. с получател Д. М. за услуга „ишлеме“.

При извършената му насрещна проверка Р. К. А. дава писмени обяснения, според които е закупил дървесината за собствени нужди, поради което не е искал фактура. С РА е начислен ДДС във връзка с доставка на дървесина с получател Р. К. А., превозена с ПБ № 19068/12.06.2013 г. 4. За д. п. м. юли 2013 г.:

От данните в ПБ № 19075/10.07.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач Б. С., се установява транспортирането на 7 куб. м. иглолистни изрезки, с превозно средство [рег. номер МПС] с водач А. А. от обект Дървообработващ цех С., [улица] до адрес в С., [улица]. ПБ е заведен под № 15 в дневника на обекта. Дървесината е получена от А. А. срещу подпис и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. В ПБ е налице подпис и на Б. С. като получател. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 92/17.05.2013 г. с получател Д. М. за услуга „ишлеме“.

Извършена е насрещна проверка на А. Я. А. с [фирма], притежаващ лиценз за извършване на транспорт. Същият потвърждава транспорта на дървесината с посочения ПБ и представя също свидетелство за регистрация на вписания товарен автомобил, както и пътния лист № 133433/10.07.2013 г. С РА е начислен ДДС във връзка с доставка на иглолистни изрезки, превозени с ПБ № 19075/10.07.2013 г.

5. За д. п. м. август 2013 г.:

От данните в ПБ № 19077/05.08.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач Д. Ч., се установява транспортирането на 21.506 куб. м. дървесина с превозно средство [рег. номер МПС] с водач Ф. А. от обект Дървообработващ цех С., [улица] до адрес в [населено място], [улица]. ПБ е заведен под № 16 в дневника на обекта. Дървесината е получена от Ф. А. срещу подпис и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. В ПБ е налице подпис и на Б. С. като получател. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 124/20.09.2013 г. с получател Д. Ч. за услуга „ишлеме“. От вписаните в дневника ПБ обаче не се установява Д. Ч. да е предавал дървесина за обработване в обекта на жалбоподателя.

Независимо от това, че не се оспорва от жалбоподателя извършването на транспорта с посоченото в ПБ транспортно средство и шофьор в хода на ревизията са събрани данни относно фирмата превозвач, в която А. е бил назначен като шофьор – [фирма], с която [фирма] има сключен договор за транспортни услуги и е установено, че вписаното в ПБ МПС е собственост на [фирма].

От данните в ПБ № 19078/16.08.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач К. М., се установява транспортирането на 9 куб. м. иглолистни изрезки с превозно средство [рег. номер МПС] с водач А. А. от обект Дървообработващ цех С., [улица] до адрес в С., [улица]. ПБ е заведен под № 17 в дневника на обекта. Стоката е получена от А. А. срещу подпис и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 92/17.05.2013 г. с получател Д. М. за услуга „ишлеме“. При насрещната проверка А. А. потвърждава извършването на транспорта.

Допълнителни данни за укрити приходи за този д. п. ревизиращият екип е установил във връзка с ПБ № 449827/16.08.2013 г., според който Д. М. С. е предал на ревизираното дружество 7.59 куб. м. дървесина за обработка. При насрещната проверка С. дава писмени обяснения, според които дървеният материал е добит от негов личен имот, разрешен и маркиран от общината. Тъй като не е бил годен за разбичване, част от него е нарязана за дърва за огрев за негови собствени нужди. На това лице обаче няма издадена фактура за извършената услуга – рязане, нито се представят документи, удостоверяващи транспортирането на нарязаните дърва обратно до собственика.

С РА е начислен ДДС във връзка с продажбите на дървесина с получатели К. М. и Д. Ч..

За д. п. м. септември 2013 г.:

От данните в ПБ № 19084/30.09.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач Д. Ч., се установява транспортирането на 28.496 куб. м. иглолистни греди и дъски с превозно средство [рег. номер МПС], [рег. номер МПС] с водач В. Ф. Ж. от дървообработващия цех на жалбоподателя до [населено място], Индустриална зона. ПБ е заведен под № 23 в дневника на обекта. Стоката е получена от срещу подпис и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 133/15.11.2013 г. с получател Д. Ч. за услуга „ишлеме“. Шофьорът В. Ф. Ж. е назначен по трудов договор във [фирма], което дружество е собственик на транспортното средство, и между него и [фирма] има сключен договор от 08.07.2013 г. за транспортни услуги. От данните на вписаните в дневника ПБ обаче не се установява Д. Ч. да е предавал дървесина за обработване в обекта на жалбоподателя.

За д. п. м. октомври 2013 г.:

От данните в ПБ № 19086/09.10.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач Ж. Т., се установява транспортирането на 13.453 куб. м. фасониран дървен материал - иглолистни дъски с превозно средство [рег. номер МПС] с водач Д. Я. М. от дървообработващия цех на жалбоподателя до С. З. ПБ е заведен под № 25 в дневника на обекта. Стоката е получена от срещу подпис и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Според дадените от ревизираното лице обяснения във връзка с този ПБ е издадена фактура № 133/15.11.2013 г. с получател Д. Ч. за услуга „ишлеме“. Шофьорът е назначен по трудов договор в дружество, с което [фирма] има сключен договор за транспортни услуги. От данните на вписаните в дневника ПБ обаче не се установява Д. Ч. да е предавал дървесина за обработване в обекта на жалбоподателя.

От данните в ПБ № 19088/21.10.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач Ч. Д., се установява транспортирането на 36.458 куб. м. иглолистни дъски с превозно средство [рег. номер МПС] с водач В. Ф. Ж. от дървообработващия цех на жалбоподателя до адреса на купувача в [населено място]. ПБ е заведен под № 27 в дневника на обекта. Стоката е получена от срещу подпис и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. Шофьорът В. Ф. Ж. е назначен по трудов договор във [фирма], което дружество е собственик на транспортното средство, и между него и [фирма] има сключен договор от 08.07.2013 г. за транспортни услуги. На купувача няма издадена фактура. Според дадените от управителя на ревизираното дружество обяснения дървесината е на ишлемодателя С. П.. По отношение на последния обаче е установено, че предоставената от него дървесина след обработката му е върната.

За д. п. м. ноември 2013 г.:

От данните в ПБ № 34961/13.11.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач А. Г., се установява транспортирането на 36.450 куб. м. иглолистни греди и дъски с превозно средство [рег. номер МПС]/[рег. номер МПС] с водач Д. П.. ПБ е заведен под № 30 в дневника на обекта и вписан в посочения пътен лист. Стоката е получена от срещу подпис от шофьора и предадена от Е. С., управляващ и представляващ [фирма]. При насрещната проверка шофьорът потвърждава извършването на транспорта и представя свидетелство за регистрация на товарния автомобил и полуремаркето.

От данните в ПБ № 34962/21.11.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач М. Д., се установява транспортирането на 6 куб. м. иглолистни изрезки с превозно средство с водач М. Д., който ги е получил срещу подпис. ПБ е заведен под № 31 в дневника на обекта. Според обясненията на управителя С. дървесината, вписана в двата превозни билета, е собственост на Д. Л., който я е предоставил за обработка и за услугата му е издадена фактура. Според дадените обяснения от Д. Л. той и съпругата му Р. Л., както и други наследници – С. П. и В. П., М. Б. и други наследници на Р. Б. са транспортирали дървесина само за обработка от [фирма], която след това им е върната.

За д. п. м. декември 2013 г.

От данните в ПБ № 34965/16.12.2013 г., според които продавач е [фирма], а купувач В. Н., се установява транспортирането на 36.494 куб. м. иглолистни греди и дъски с превозно средство с водач Н. Й., който ги е получил срещу подпис. ПБ е заведен под № 34 в дневника на обекта и в пътния лист. Според обясненията на шофьора транспортът е осъществен от[фирма], за което е издадена товарителница и дървеният материал е предаден на В. Н. срещу подпис в товарителницата. За транспорта е издадена фактура № 844/17.12.2013 г. и товарителница № 008950/17.12.2013 г., които са представени.

ДДС е начислен във връзка с доставката на дървен материал по този ПБ, както и ПБ № 34967/21.12.2013 г. с получател Н. П., транспортирана от шофьор Д. Я. М., който при извършената му насрещна проверка потвърждава осъществяването на транспортната услуга.

Допълнително установени данни за укрити приходи са тези, свързани с ПБ от м. ноември и м. декември 2013 г., според които А. Х. като ишлемедател е предоставил на ревизираното дружество дървен материал за обработка. Издадена му е фактура за услугата, но не се установява ПБ, с който дървесината да му е върната. Сходна е установената обстановка и във връзка с ПБ от м. декември 2013 г., според който К. С. Д. е предоставила на [фирма] дървесина за обработка. Липсва ПБ, с който дървесината да й е била върната след като е обработена, липсва и издадена фактура за услугата.

С оглед така установените факти неоснователен е доводът на касатора, че не са налице обстоятелства, поради които ревизията е следвало да бъде проведена по особения ред. Доказано е от ревизиращия екип наличието на данни за укрити приходи от продажба на дървесина, а и нередовно водено счетоводство, както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на своето решение. За изпълнението на услугите, свързани с обработка на дървесина, собственост на физически лица, е следвало да се съставят протоколи, с които собствениците да приемат изпълненото от жалбоподателя, особено ако по тяхно искане вече обработената дървесина е трябвало да бъде транспортирана до трети лица. Това обаче не е направено, а и в случаите, в които транспортът е изпълнен от превозвач, с когото ревизираното дружество има сключен договор, то е следвало да има издадени фактури за транспортната услуга, но такива не се представят. Във всички ПБ управителят се е подписал като предал дървесината в качеството си на представляващ дружеството – продавач. Ако то не е продавач на същата, то тогава не е следвало да бъде вписано като такъв, а като продавачи да фигурират физическите лица, които са нейни собственици.

Налице са данни за укрити приходи и за д. п. м. март 2011 г.

Установено е от ревизиращия екип, че във връзка с издадения от [фирма] ПБ № 0089598/27.03.2011 г. с получател [фирма] за транспорт на 20.132 куб. м. иглолистни греди ревизираното дружество не е издало фактура. Според дадените писмени обяснения в хода на ревизионното производство, фактура не е издадена, защото получателят е върнал така изпратения дървен материал. Доказателства за връщането обаче не са представени. Във връзка с връщането, ако е имало такова, е следвало отново да бъде издаден ПБ от [фирма] с получател [фирма] така, както при връщането на дървен материал от [фирма], който е бил вписан в дневника за постъпилата дървесина. Ревизираното лице не е твърдяло, че дървесината по ПБ не е била доставена изобщо, а че е била доставена, но след това върната. В тази връзка неоснователно с касационната жалба се поддържа тезата за липса на доставка въобще. Ако такава не е била осъществена, то ПБ е следвало да бъде анулиран по реда, определен със заповед на директора на РДГ С.. Същият обаче не е бил анулиран.

Изложеното обосновава извод за това, че с РА законосъобразно е начислен ДДС във връзка с осъществени доставки на дървесина от ревизираното дружество в д. п. м. март 2011 г. и в д. п. от м. април до м. декември 2013 г. Данъчните основи за облагане с ДДС са определени на базата на декларираните от самото ревизирано лице средно претеглени цени. Неоснователно се твърди в жалбата, че е следвало те да бъдат определени чрез назначаването на експертиза в хода на ревизионното производство, която да даде заключение за пазарните цени. Данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК въз основа на някое или някои от изброените обстоятелства. В този законов текст не се съдържа изискване тя да бъде определяна въз основа на пазарните цени. Т. 15 от него позволява данъчната основа да бъде определена въз основа на данните за извършените от самото ревизирано лице доставки на същите стоки.

Законосъобразно с РА е определено задължение за корпоративен данък за 2011 г. в резултат на увеличението на ФР с неотчетените приходи от продажба на дървесина на [фирма]. Законосъобразно са установени задължения за корпоративен данък за 2013 г. в резултат на увеличението на ФР с неотчетените приходи от продажби на дървен материал на физически лица по изброените по-горе ПБ в периода м. април – м. декември. Правилно не са признати разходи за гориво и за резервни части.

В счетоводната политика на дружеството няма определен праг на същественост на ДМА, поради което е съобразен посоченият в чл. 50, т. 2 ЗКПО – 700 лв.Закупените резервни части са на по-високи стойности. Същите са за трактор, който е собственост на дружеството /ДМА/ и мотокар, който е предоставен във връзка с дейността му от дружеството, което е наемодател на цеха, т. е. е дълготраен нематериален актив по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Това са данъчни амортизируеми активи съгласно чл. 55, ал. 1 ЗКПО. Съгласно т. 6.1. от СС „ДМА“ със стойностите на резервните части следва да се коригира балансовата стойност на активите. На това основание не се признават разходите за закупуване на маховик в размер на 925 лв. и за закупуване на кормилна кутия в размер на 2 657 лв.

Не са доказани от ревизираното дружество реално направените разходи за гориво. Не е издавана заповед от управителя, с която да се определят разходните норми на гориво при работа на мотокара и трактора. Не са установени тези норми и на базата на техническата документация на същите. За да бъде надлежно документиран и доказан разходът на гориво е следвало да се отчитат отработените часове от машините и въз основа на тях да е възможно чрез приетите разходни норми да се установи разходът на гориво. Тъй като ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК, ако жалбоподателят е считал, че разходите за гориво могат да бъдат установени чрез техническа експертиза, то е следвало да поиска от съда да назначи такава. Такова искане от негова страна не е заявено. В касационната си жалба той не твърди, че неназначаването на експертиза в съдебното производство е съществено процесуално нарушение, а счита, че това е следвало да бъде направено от ревизиращия екип в ревизионното производство. Разходите за гориво в размер на 7 226.45 лв. не са признати с РА с мотив, че не са документално обосновани, както и поради това, че са съставяни актове за работа на мотокара и се твърди отчитани разходи за гориво в период, когато той е бил на ремонт. В тежест на жалбоподателя в процеса е да ангажира доказателства, чрез които да установи, че отчетените разходи за гориво, са действително направени в счетоводно отразения им размер.

Допълнителните задължения за корпоративен данък за 2012 г. са във връзка с установена грешка при пренасяне на данъчна загуба. Доводи за незаконосъобразност на РА в тази част жалбоподателят не е навеждал нито при административното му обжалване, нито при обжалването му по съдебен ред.

По така изложените съображения решението на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. В съответствие с цитираната правна норма същото следва да се определи с оглед размера на установените с РА задължения по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на писмен отговор без явяване в открито съдебно заседание.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1477 от 16 август 2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1245/2016 г.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], [адрес] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив – разноски за касационната инстанция в размер на 930.85 лв.

Решението не подлежи на обжалване.