О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61

[населено място], 10.01.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1196/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ срещу решение №686/13.11.23г. по т. д.№546/23 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение №6420/18.05.23г. по т. д. №824/22 г. на Софийски градски съд, с което изпълнителната агенция е осъдена на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 и чл.258 ЗЗД да заплати на „Ауреус инвест“ ЕООД сумата 55 000 лв.,представляваща част от неплатено възнаграждение в твърдян размер от 112 341,12 лв. по договор от 03.10.2019г., сключен между нея и „Агрон груп“ЕООД, което вземане е придобито от ищеца с договор за цесия от 04.10.2019г., ведно със законната лихва, както и на основание чл.86 ЗЗД - сумата 14 916,40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за период от 13.01.2021г. до 05.05.2022г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради неговата материална незаконосъобразност и постановяването му при допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че изпълнителят не е признал извънсъдебно начислените му неустойки за забавено и некачествено изпълнение и своевременно ги е оспорил; че изпълнителят не следва да отговаря за това си неизпълнение; че е налице кредиторова забава с липса на оказано съдействие за изпълнението; че клаузата на чл.22 ал.2 от договора - за неустойка за некачествено изпълнение е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Касаторът поддържа, че при формиране на тези изводи съдът е приложил материалния закон в несъотвествие с неговия смисъл и е...