Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от Б. С. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Е. Й. против решение № 216 от 09.05.2016 г. постановено по адм. дело № 945/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3597/25.09.2015 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие”, с което се отказва частично изплащане на субсидии по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 10475, 28 лева. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалбата на настоящия касационен жалбоподател, срещу Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/3597/25.09.2015 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие”, с което се отказва частично изплащане на субсидии по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 10475, 28 лева. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и целта на закона. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел, че са налице основанията за отказ от финансово подпомагане, тъй като от представеното уведомително писмо и таблиците към него се установява за кои площи и на какво основание е направен отказът. Прието е, че административният орган е обвързан с данните от одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., на база на който е извършил кръстосана проверка на подаденото заявление и е установил недопустимите за подпомагане площи. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е възприето от съда като обективно и компетентно дадено. Постановеното решение е правилно.

На първо място неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Уведомително писмо № 02-150-6500/3597 от 25.09.2015г. е издадено от компетентен по материя, степен и територия орган. По делото е приложена заповед № 03-РД/323/11.03.2015г., с която изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” е делегирал правомощия на заместник изпълнителен директор на ДФЗ Ж. Т. Ж. да издава административни актове, сред които е и процесното уведомително писмо. При издавеното му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Основанието за отказа е, че част от очертаните от оспорващия парцели [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер] и [номер] или общо в размер на 10, 91 ха, излизат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние"/„Площи, допустими за подпомагане” за тази кампания, който е одобрен със заповеди № РД 09-807 от 05.12.2014 г. и заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, като това и посоченото правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и са неоснователни доводите за липса на мотиви, тъй като в обясненията под „Колона 5” е посочено, че парцелите не се стопанисват и попадат извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” за 2014 година. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и проверки на място, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. С посочване на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП и отразяването, че земеделският стопанин е заявил площи, които не стопанисва и това, че попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", са пояснени причините за постановения отказ по СЕПП. По СПП е посочено като правно основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 112/2009 на Комисията и във вр. с чл. 15г, ал. 2 от Наредба №2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане. На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, са отразени размерите на финансовото подпомагане. В този смисъл, писмото, обективираните в него таблици и пояснения към тях на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това и необосновано е твърдението на касационния жалбоподател за липсата на изложени от органа фактически и правни основания за атакувания отказ.

По подаденото от Б. К. заявление за подпомагане за кампания 2014 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФЗ - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на К. са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП и теренни проверки. Теренните проверки се извършват на база заповед на министъра на земеделието и храните като резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, служещи за обновяване на информацията в СИЗП. Теренните проверки не са проверки на място и при тях за административния орган не съществува задължение да уведомява земеделския производител за извършването им и да му връчва протоколи от извършването на проверките. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В чл. 16в, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При подаване на предложения и възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на парцели на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от министъра на земеделието и храните заповед № РД09-807/05.12.2014 г., в чиято точка ІІ е разпоредено публикуването й, и едновременно с това, публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2014 г., могат да подадат възражения срещу конкретни части от него. Това в пълна степен е важало за жалбоподателя, доколкото при извършените автоматични проверки на въведените данни е установена излизаща площ и парцели под допустимата големина.

Със заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., но жалбоподателя не я е оспорил, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Заповедта несъмнено засяга правата на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата редакция/ именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на доказателства по делото, че заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от Б. К. в законоустановения 14-дневен срок, правилно първоинстанционният съд е приел, че тази заповед е влязла в сила в частта отнасяща се до заявените от нея имоти и РА е обвързана от постановеното в този акт.

В тази връзка неоснователно е твърдението за неприложимост на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 1/2015 г., тъй като било постановено през 2015 година, а настоящия случай касаел кампания 2014. Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/ общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема тълкувателно решение при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Следователно с тълкувателното решение се дава задължително тълкуване на съдържанието на закона, което следва да бъде съобразявано при разрешаването на правни спорове /чл. 130, ал. 1 ЗСВ/, но не може да се приеме, че действа само занапред, както се твърди в касационната жалба, защото с него не се отменят или изменят нормативни разпоредби, а само се тълкуват и тези разпоредби са едни и същи както преди постановяването му, така и след това.

На това място следва да се отбележи, че тълкувателното дело е образувано именно поради противоречивата съдебна практика, защото едни състави са приемали, че заповедта подлежи на самостоятелно обжалване, а други - че не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Затова е нямало законна пречка земеделският производител - кандидат за подпомагане да подаде жалба срещу заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой, а съответния съд да прецени дали жалбата е допустима или не. В този смисъл са Решение № 4772 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 5747/2016 г., четвърто отделение на ВАС, Решение № 3745 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 5106/2016 г., четвърто отделение на ВАС и Решение № 4004 от 31.03.2017 г. по адм. дело № 6880/2016 г., четвърто отделение на ВАС.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не се спори, че при подаване на заявлението през април 2014 г. и корекцията през юни 2014 г. два от парцелите - - БЗС №[номер] и БЗС №[номер] са заявени за първи път т. е. не се спори, че към датата на очертаване на парцелите тези два парцела са извън допустимия слой за подпомагане за предходната година, тъй като са новозаявени. Установи се по делото, с оглед и приетото заключение на допълнителната съдебно-техническа експертиза, че при заснемането на 08.07.2014 година тези два парцела са заснети и същите са почистени от храсти и същите са включени в допустимия слой за подпомагане за 2015 година и има несъответствие от 0 ,5 кв. м и 0, 6 кв. м, но същите не са включени в слоя за подпомагане за 2014 година. Експертизата е установила, че така посочените като недопустими за подпомагане за кампания 2014 година в размер на 10, 91 ха са правилно определени.

С оглед експертното заключение за 2014 година Б. К. е декларирал за подпомагане за 2014 г. 13 парцела -79, 21ха по СЕПП и СПП. Общият размер на недопустимата за подпомагане площ по заявление за кампания 2014г. е 10, 91ха, като в таблица 2 на заключението са изброени БЗС-та, при които има недопустими за подпомагане площи и конкретните размери на недопустимите части, които са идентични с тези в оспореното уведомително писмо, като основанието за недопустимост е, че тези площи са извън допустимия слой за подпомагане. Посочено е, че недопустимата площ за подпомагане представлява 15, 97% от общо заявените площи (колона 5 в таблица 3) и тъй като съотношението на наддекларираната площ към установената площ попада в категорията до 20 %, то санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ – 21, 82 ха. Вещото лице е установило още, че цифрова ортофотокарта, явяваща се част от индивидуализацията на земеделските парцели, се актуализира по заявка от МЗХ в период от 4 години. Актуализацията на цифрова ортофотокарта за територията на Плевенска област е била извършена по график през 2014 г., като конкретното заснемане е извършено на 08.07.2014 година, По поставяния от оспорващия въпрос вещото лице сочи, че по отношение на БЗС-[номер] на л. 93 е разчетена карта, от която е видно, че по-голяма част попада на територия с НТП-ХТЗ (храсти земеделски територии в друг ФБ-912). По отношение на БЗС-[номер] (л. 92) попада в грешките, уточнени в резултат от автоматична проверка на въведени данни, като част от площта над 0, 05ха от БЗС парцела излиза извън физическия блок и попада извън площите, подходящи за подпомагане. По отношение на БЗС-[номер] (л. 94) е посочено, че личат храсти, но е невъзможно да се каже дали същите са прави линии от купи или храсти. БЗС-[номер] (л. 70) на картата са отразени ями и трапове, които са неподходящи за подпомагане. При извършена проверка в ОДЗ - Плевен е установено, че физически блок 333, в който попада БЗС-[номер], частта с ямите е изключена от площта на физическия блок при актуализирането на цифрова ортофотокарта, след заснемане на географския регион през 2014г. БЗС-[номер] (л. 66) с площ от 0, 91ха, от които 0, 14ха са неподходящи за подпомагане, т. к. представляват група от дървета и храсти. Посочено е още, че причина за недопустимост за подпомагане на тези части от БЗС-та е, че същите попадат извън физическия блок и са охрастени, а части от очертаните БЗС-та попадат в съседен физически блок, който е с номер 612 – храсти затревени територии, като е установено, че до кампания 2014 г. Площта е била изключена от слоя, подходящ за подпомагане. Съдът обосновано е кредитирал заключението на вещото лице като кореспондиращи с приложените писмени доказателства, както и фактическите установявания относно установеното деклариране на площи в размер на 10, 91 ха, които попадат извън допустимия за подпомагане слой за 2014 година.

Неоснователен е доводът на касатора за неспазване на европейското законодателство. Съобразено е и от първоинстанционния съд, че при извършените от органа административни проверки чрез автоматизирани компютърни средства за посочените в заявлението данни в представляващата регистър на ИСАК система за идентификация на земеделски парцели (СИЗП) е установена недопустимост на заявени площи. При тези проверки не е извършена проверка на място, защото такава не е регламентирана задължително – чл. 28 от Регламент 1122/2009г., от което следва, че е неприложим и чл. 37 от същият относно изготвяне на контролен доклад. При това положение настоящият съдебен състав счита, че са неоснователни възраженията за нарушения на изискванията по Регламент 1122/2009г. Административните проверки по реда на чл. 20 от Регламент 73/2009г. позволяват установяването на нередности и автоматично откриване чрез компютърни средства, включително с кръстосани проверки, на правата на плащане, за да се провери допустимостта на претендираната финансова помощ и наличие на основание за плащане, като данни за нередности, констатирани при кръстосаните проверки, могат да се следват от всяка друга подходяща административна процедура и при целесъобразност - от проверка на място. Тоест проверката на място е предвидена като възможност, приложима по преценка на административния орган. От съществено значение е и обстоятелството, че съобразно чл. 30 от Регламент 1122/2009г. проверките на място следва да обхващат поне 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи по схемата, а не всички заявители.

По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ такова възнаграждение, в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 09.05.2016 г. постановено по адм. дело № 945/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА Б. С. К., от [населено място], [улица], ет. [номер] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.