Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. А. Т., срещу Решение № 7864 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 4583/2015 г. от Административен съд София-град (АССГ) в частта, с която съдът е отхвърлил исковете му срещу Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, за претърпени, вследствие заповед за отстраняване от длъжност рег. № 14393/13.12.2010 г. на административния орган, имуществени вреди за разликата от 1 920 лв. до 12 460 лв., лихвата върху тази сума (10 540 лв.), както и в частта, с която съдът е отхвърлил искът му срещу Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, за претърпени, вследствие заповед за отстраняване от длъжност рег. № 14393/13.12.2010 г. на административния орган, неимуществени вреди. Касаторът твърди и обосновава наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира да му бъдат присъдени понесените в двете съдебни инстанции разноски.

С. Р № 7864 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 4583/2015 г. от Административен съд София-град, в осъдителната му част, касационна жалба е подадена и от пълномощника на директора на СДВР – МВР – юрк. Т. Г., в която се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението на съда в обжалваната част и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от Д. М. и за основателност на тази, подадена от пълномощника на директора на СДВР – МВР. Счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. По подробно изложени в...