Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” – Пловдив, срещу решение № 404 от 16.03.2017 г., постановено по адм. д.№2453/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен Ревизионен акт №Р-16001615007879-091-001 от 27.07.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение №669/28.09.2016 г. на Директора на дирекция „ОДОП”-Пловдив. С отменения ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит в размер на 79 774.12 лв. на [фирма], за данъчни периоди месец август и месец септември на 2015 г.

В касационната жалба се твърди, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил изводи, които не съответстват на приложимите материално правни разпоредби. Събраните по делото доказателства са обсъдени едностранно, като необосновано е даден превес на тези, които са представени от ревизираното лице. Макар и да са констатирани несъответствия по отношение на представени документи, същите не са обсъдени в мотивите на решението.

Въз основа но подробно описана в касационната жалба фактическа обстановка се иска да бъде отменено постановеното съдебно решение, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 6000 лв.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], в писмен отговор поддържа, че оспорването е неоснователно. Подробно и мотивирано съдът е приел, че реално са осъществени фактурираните доставки, поради което е възникнало право на данъчен кредит.

Пред настоящата инстанция се заявява искане да бъде оставено в сила съдебното решение, като на дружеството бъдат присъдени сторените разноски съгласно приложен списък на същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. В подробно становище по делото обосновава крайния си извод за липса на...