Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, против решение № 7717 /06.12.2016 г., постановено по адм. д. № 5619/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без право основание изх. № 29-02-6/22.02.2016 г., издадена от директора на СЗОК. С писмената покана Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], /понастоящем [фирма]/ е поканено доброволно да възстанови неоснователно получени суми както следва: по КП №01 – дейност м. януари 2015 г. по ИЗ №69/2015 г. – 1 бр. х 620 лв. и по КП №237 – дейност м. януари 2015 г. : ИЗ №698/2015 г. – 1 бр. х 482 лв., общо 1102 лв.

В касационната жалба се оспорва решението като неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При тълкуване на материалния закон съдът стига до неправилни и необосновани изводи за постановяване на административния акт в противоречие с материалноправните разпоредби. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърден обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба – МБАЛ [фирма], редовно уведомен, се представлява от адв.Г.. Посочва, че понастоящем наименованието на ответника по касация е [фирма] (определение в съдебно заседание на 07.03.2018 г.), В с. з. и писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо...