Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Мездра срещу решение №443 от 09.12.2016 г. по адм. д.№574/2016 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отменена по жалба на Ц. Р. В., в качеството й на представляващ /баба/ на Ц. В. И., заповед №ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на директора на ДСП Мездра, потвърдена с решение №06-РД06-0020/17.09.2016 г. на директора на Регионална дирекция социално подпомагане /РДСП/ – Враца. С оспорената заповед на В. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2016/2017 г. и е изпратена преписката на директора на ДСП – Мездра, за ново разглеждане и произнасяне по подадената молба-декларация вх.№ЗСП/Д-ВР-М-1285/01.08.2016 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение в 30-дневен срок от влизане в сила на решението.
Поддържат се оплаквания срещу решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на Административен съд Враца и вместо това да се потвърди заповедта на директора на ДСП Мездра.
Ответникът – Ц. Р. В., редовно уведомена, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.
По делото не се спори, че детето Ц. В. И. – е настанен със съдебно решение №346/20.10.2005 г. по гр. д.№419/2005 г. на Мездренски районен съд да живее при Ц. Р. В. негова баба и представляващ. С молба-декларация вх.№ЗСП/Д-ВР-М-1285/01.08.2016 г. до ДСП Мездра, Ц. В. е поискала да се отпусне на Ц. И. целева помощ за отопление в пари за сезон 2016/2017 г. По молбата е изготвен социален доклад – на л. 22 по адм. д.№574/2016 г. по описа на Административен съд Враца.
Със заповед №ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на директора на ДСП Мездра по подаденото заявление е постановен отказ с мотиви, че Ц. И. не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД 07/5 от 2008 г. на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/. Административният орган е посочил в мотивите, че средномесечният доход на Ц. в шестмесечния период преди м. август 2016 г. е в размер на 217.77 лв. /от пенсия и месечна помощ по чл. 7, ал. 2 от Закон за семейните помощи за деца/ и надвишава ДМДО /Диференциран минимален доход за отопление/ от 146.04 лв. Лицето не отговаря и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане /ППЗСП/., тъй като притежава два собствени жилищни имота в [населено място] и в [населено място], за което в административната преписка са приложени доказателства. Заповедта на директора на ДСП Мездра е потвърдена с решение на директора на РДСП Враца.
С първоинстанционното решение е отменена заповед №ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на Директора на ДСП Мездра, с мотиви, че заповедта е издадена при подадена нередовна молба-декларация и неизяснена фактическа обстановка – в нарушение на чл. 35 от АПК. Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият касационен състав намира, че заповедта на директора на ДСП Мездра е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби на закона. Налице е правилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗСП и ППЗСП от административния орган към установената фактическа обстановка по случая.
Относно становището на съда за нередовност на молба-декларацията /на л. 29 по адм. д.№574/2016 г./, като подател е посочена Ц. В., но като декларатор е посочен Ц., като подадените данни и декларации се отнасят за него, също и останалите документи и социалния доклад, от което може да се направи заключение, че искането за отпускане на помощта е от името на Ц.. Твърдяната нередовност на молба-декларацията не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, годно да обоснове незаконосъобразност на процесната заповед на директора на ДСП Мездра.
Правилно е установил директорът на ДСП Мездра, че в случая са налице отрицателни предпоставки за отпускане на исканата целева помощ по отношение на Ц. И., тъй като видно от данните в административната преписка, същият е собственик на два жилищни имота. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, приложима в процесния случай, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: 1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от: а) за едно лице - едностайно; б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно; в) за четиричленно семейство - тристайно; г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно; д) за всяко съжителстващо лице - една стая. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: 4. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Ц., видно от събраните по делото доказателства притежава право на собственост върху два недвижими жилищни имота, поради което не отговаря на изискванията за отпускане на целева помощ за отопление.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСП, предвижда, че изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. В случая обаче лицето притежава и второ жилище, което представлява отрицателно условие за получаване на помощта
Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че освен данните за собствените две жилища на Ц., ДСП е трябвало да изследва въпроса относно това дали е възможно тази собственост да е източник на доходи на различни основания, като тази възможност следва да е реална, а не хипотетична. Условието на чл. 10, ал. 1, т. 1 и 4 е императивно, а изключенията по чл. 10, ал. 2 от ППЗСП е неприложимо, поради факта, че лицето е собственик на два жилищни имота.
С оглед изложеното, тъй като лицето не отговаря на императивно въведено изискване за да му се отпусне целевата помощ, неотносимо се явява становището на първоинстанционния съд, че тъй като Ц. живее в „Съжителство“ с баба си по смисъла на §1, 2 от ДР на ППЗСП, при изчисляване на диференцирания минимален доход за отопление следва да се вземе предвид и средномесечния доход на баба му – от последните 6 месеца, здравословното й състояние – като се определи съответната хипотеза по чл. 2, ал. 4 т. 5, 9, т. 15 и т. 17 от Наредба № РД-07-5 ОТ 16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., в сила от 29.07.2008 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2016 г., в сила от 19.07.2016 г.), право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., в сила от 29.07.2008 г.), диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: 9. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2013 г., в сила от 29.06.2013 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 53 от 2014 г., в сила от 27.06.2014 г.) за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство - 224, 68 на сто от ГМД; 15. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2013 г., в сила от 29.06.2013 г., предишна т. 14 - ДВ, бр. 53 от 2014 г., в сила от 27.06.2014 г.) за лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто - 206, 68 на сто от ГМД; 16. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2013 г., в сила от 29.06.2013 г., предишна т. 15 - ДВ, бр. 53 от 2014 г., в сила от 27.06.2014 г.) за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 246, 28 на сто от ГМД; 17. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2013 г., в сила от 29.06.2013 г., предишна т. 16 - ДВ, бр. 53 от 2014 г., в сила от 27.06.2014 г.) за лице с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто - 297, 88 на сто от ГМД. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата, (5) При наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер.
Административен съд - Враца необосновано е приел, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният акт не е бил издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК.Аистративният орган е установил релевантните за поисканото подпомагане факти. Неправилно е становището на съда, че отказът за отпускане на целева помощ за отопление е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и при непълно установяване на релевантните факти по спора, т. е. при съществено нарушение на административнопроизводствени правила.“
Решението на Административен съд Враца е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Следва да се постанови отмяната му и вместо това да се отхвърли жалбата на Ц. В. срещу заповед №ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на директора на ДСП – Мездра, потвърдена с решение №06-РД06-0020/17.09.2016 г. на РДСП – Враца.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 443/09.12.2016 г. по адм. д.№574/2016 г. по описа на Административен съд Враца, И В. Т. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. Р. В. от [населено място], [община] срещу заповед №ЗСП/Д-ВР-М/1285 от 19.08.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Мездра, потвърдена с решение №06-РД06-0020/17.09.2016 г. на Регионална дирекция за социално подпомагане – Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.