Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Б. М. М. срещу решение №39/03.02.2017 г. по адм. д.№232/2016 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №1012-20-66/05.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ Смолян и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/18.07.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Смолян, за отказ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и са присъдени разноски.

В касационната жалба се оспорва решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважена жалбата или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ Смолян, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение е потвърдено разпореждане №[ЕГН]/17.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Смолян, с което на основание чл. 69, ал. 6 КСО /12.2015 г./ и чл. 68б КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх.№2116-20-99/19.02.2016 г. на Б. М. М.. Към датата на подаване на заявлението – 19.02.2016 г. Б....