Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП” гр. П. против Решение № 2262/18.12.2017 г., постановено по административно дело № 1926/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001316005281-091-001/27.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 346/14.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. П., относно допълнително установения корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за сумата над 2 572, 90 лева до пълния размер на задължението от 3 868, 63 лева, както и за начислените лихви над 258, 09 лева до пълния им размер от 388, 07 лева. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е следвало да спре производството по делото до приключване на друг преюдициален висящ съдебен спор по административно дело № 8891/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част и постановяване на друго, с което изцяло да се потвърди ревизионния акт, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 375, 00 лева за двете съдебни инстанции. Касационната жалба на приходната администрация се поддържа от главен юрисконсулт М. Г., чрез депозирано по делото писмено становище.

Подадена е касационна жалба и от ревизираното дружество [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], чрез пълномощник – адвокат С. Х. против посоченото съдебно решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, относно отказан данъчен кредит в общ размер на 17 829 лева, ведно с лихви за забава в размер на 1 595, 25 лева, както и в частта на допълнително установен...