Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от д-р К. Г. Б., от [населено място], срещу решение № 635/16.11.2016 г., по адм. дело № 580/2016 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана с изх. № 13/29-05-974 от 16.06.2015 г. на директора на РЗОК гр. П., издадена на основание чл. 76а, ал. 1 ЗЗО. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК гр. П. разноски по делото в размер на 600 лв. От изложеното в касационната жалба би могло да се извлече довод за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. П., чрез юрисконсулт М. М., с писмен отговор оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу писмена покана с изх. № 13/29-05-974 от 16.06.2015 г. на директора на РЗОК гр. П., с която касаторът е поканен доброволно да внесе по сметка на НЗОК сумата в размер на 1001, 26 лева, поради допуснато надвишение на броя на назначаваните специализирани медицински дейности /СМД/ и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности /МДД/, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, както следва: 1) „Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК №3) превишени 23 броя първични посещения при изпълнител на СМД на обща стойност 437 лева и 2) „Направление за медико-диагностична дейност“ (бл. МЗ-НЗОК № 4) превишението е на обща стойност 564, 26 лева. При постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), дало подробни отговори във връзка с наличието на надвишение на броя на СМД и МДД извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, което не е оспорено от касатора. Приел е, че поканата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗЗО и чл. 59 АПК, в съответствие с чл. 41, ал. 1 от индивидуалния договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), сключен между НЗОК и [фирма]. Извел е извод, че е допусната щета за бюджета на НЗОК в размера, отразен в поканата, издадена от директора на РЗОК гр. П. и е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Така постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, след като е анализирал приетите по делото писмени доказателства. В заключението на приетата по делото СИЕ е посочено, че превишението за IV-то тримесечие на 2015 г. на СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) е в размер на 23 бр. първични посещения при изпълнители на СИМП на обща стойност 437 лева и МДД (бл. МЗ – НЗОК № 4) на обща стойност от 564, 26 лева, т. е. съответства на констатациите на административния орган, установени при извършената проверка, както и от приложените по делото писмени доказателства.
От фактическа страна е установено, че в съответствие с подзаконовата нормативна регламентация изпълнителят на медицинска помощ е сключил индивидуален договор (ИД) с НЗОК № 13/РД-29-002/16.02.2015 г. Със заповед № 13/РД-09-569/31.05.2016 г. директорът на РЗОК гр. П., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 ЗЗО и НРД МД за 2015 г. е наредил да бъде извършена финансова проверка от дата 31.05.2016 г. на лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ [фирма] с обхват периода на НРД за МД за 2015 г., като вида на проверката да бъде тематична финансова. Поставената задача е била контрол по изпълнение на броя на назначените специализирани медицински дейности и стойностите на назначаваните медико-диагностични за четвъртото тримесечие на 2015 г. по индивидуален договор № 13/РД-29-002/16.02.2015 г. и допълнително споразумение № 1/01.04.2015 г. и № 2/11.05.2016 г. Въз основа на посочената заповед за възлагане на проверката и поименно посочените служители, които са и лицата, посочени в чл. 72, ал. 2 от ЗЗО за извършване на непосредствен контрол по изпълнение на договора с НЗОК, е извършена проверка, констатациите от която са обективирани в констативен протокол от 03.06.2016 г. В резултат на констатациите, посочени в констативния протокол, е издаден протокол за неоснователно получени суми № 106 от 03.06.2016 г. Извършените от финансовите инспектори действия са потвърдени с издаването на поканата от компетентен орган на законово основание, която е валиден административен акт и поражда правно действие.
Следва да бъде подкрепен като правилен изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на писмената покана не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
С клаузата на чл. 41, ал. 1 от индивидуалния договор изпълнителят на първична медицинска помощ се е задължил да възстанови на НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължения за компенсиране (каквито в четвъртото тримесечие, не се допускат). Преценката на вещото лице води до извод, че оспорената покана е законосъобразен акт и е констатирано определеното и от административния орган задължение в размер на 1001, 26 лв., представляващи стойността на превишените брой на СМД и стойност на МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г. след отчитане на нормативно разрешените надвишения.
На основание чл. 24, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и [ЮЛ] за 2015 г. (НРД за МД за 2015 г. – отм. ) редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетените медицински дейности, установени по реда на чл. 55е ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори. С ал. 4 е предвидено, че неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2015 г. от Надзорния съвет на НЗОК (НС на НЗОК). По силата на чл. 26 от НРД за МД за 2015 г., контролът по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се извършва в съответствие с раздел X от ЗЗО, по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО.
Фактическите и правните основания, съставляващи реквизит на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, са изложени, както в самата писмена покана, така и в придружаващите я документи. Изложените фактически основания за издаване на писмената покана обосновават волеизявлението на административния орган по конкретен начин и дават възможност на адресата на писмената покана да се защити, а на съда – да извърши проверка за процесуално и материално-правната законосъобразност на акта. Назначената съдебна експертиза е изяснила спорните факти относно размера на превишението на броя СМД и стойността на МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г.
В касационната жалба се твърди, че в обжалваното решение невярно се сочело, че [фирма] е получило сума в размер на 1001, 26 лева. В съдебния акт, предмет на настоящото касационно производство, подобна констатация не е направена. Както съдът е изложил в мотивите на своето решение, с подписването на индивидуалния договор с НЗОК и двустранния протокол за определяне на броя на СМД и цената на МДД за съответното тримесечие жалбоподателят се е съгласил с установените рамки, както и е поел задължението при надвишаване на определените стандарти да възстанови неоснователно получените суми. Това задължение обаче не е възникнало, както се твърди в касационната жалба, защото касаторът е получил неправомерно сумите, посочени в административния акт, а защото същият е превишил определените му брой СМД и стойности на МДД, което от своя страна е довело до заплащане на тези надвишения от бюджета на НЗОК, на който сега, с писмената покана, [фирма] следва да възстанови тези средства.
Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалните изисквания по чл. 76а ЗЗО във вр. с чл. 41 от ИД и в съответствие с материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд гр. П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. То решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 635/16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 580/2016 г. на Административен съд Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване.