Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София – област против решение № 156 / 27.02.2017 г. по адм. дело № 1108 / 2016 г. на Административен съд София – област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 41, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Т. П. К., от [населено място], чрез адвокат Ч. изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на развитите от касатора доводи. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 156 / 27.02.2017 г. по адм. дело № 1108 / 2016 г. Административен съд София – област е отменил по жалба на Т. П. К., решение № 1012 – 22 – 229#1 / 10.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ София – област и потвърденото с него разпореждане № 2113 – 22 – 919#10 / 23.08.2016 г. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Съдът е обосновал извода, че макар в действащата към посочения период редакция на чл. 41 от НПОС да е предвидено, че осигурителният стаж и доход на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества се установяват с осигурителни книжки, каквато лицето безспорно няма, то в конкретния случай осигурителният стаж и доход за посочения период следва да бъде обсъден и преценен от пенсионните органи, защото е установен от данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Решението е правилно.
По делото е установено, че с оспорените актове пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. П. К., от [населено място], тъй като не са били налице материалноправните основания по чл. 68, ал. 1 КСО, алтернативно по чл. 68, ал. 3 КСО. В рамките на първата хипотеза на страната не е достигал осигурителен стаж от 2 години и 12 дни, а при втората нормативна хипотеза не е било налично условието за навършена възраст от 65 години и 10 месеца за 2016 г.
Съгласно чл. 68, ал. 1 КСО право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2016 г. имат лицата, които са навършили 60 години и 10 месеца за жените и имат 35 години и 2 месеца осигурителен стаж. Към датата на подаване на заявлението К. е имала навършени 62 години, 04 месеца и 28 дни и органите на ТП на НОИ са и зачели осигурителен стаж от трета категория труд 33 години, 01 месец и 18 дни. Спорен между страните е осигурителният стаж на лицето за периода 01.01.2000 г. – 15.02.2002 г. придобит по договор за управление и контрол с осигурител [фирма]. Пенсионните органи са отказали да го зачетат, тъй като за процесния период осигуреното лице не е представило заверена осигурителна книжка. С декларация, приложена по административната преписка К. е декларирала, че такава не и е била издавана, позовала се е на представения по пенсионната преписка обр. УП - 3 за спорния период и на данните за осигурените лица от регистъра на НАП, приложила е и договор за възлагане контрола върху предприятията от хранително-вкусовата промишленост на [фирма] с дата 16.08.1999 г..
Съгласно констативен протокол № КВ – 5 – 21 – 00164193 / 08.05.2016 г. на контролните органи на НОИ за проверка в осигурителя [фирма] относно положения труд и вида на осигуряването за периода 16.08.1999 г. – 14.02.2002 г. същите са установили, че такава не може да бъде извършена, тъй като липсват трудови договори, договори за управление и контрол, разплащателни ведомости за начислени и изплатени възнаграждения за наетите лица.
С жалбата си пред Административен съд София – област Т. П. К. изрично е посочила, че за периода 01.01.2000 г. – 15.02.2002 г. не е била и не е полагала труд като управител на търговско дружество [фирма] (към настоящия момент преобразувано в [фирма] и с открито производство по несъстоятелност). С отговора си на касационната жалба тя доразвива тази своя теза, посочвайки че липсва и надлежно вписване в Търговския регистър за качеството й на управител. Уточнява, че е работила на длъжност „директор“ по граждански договор и не е имала качеството на самоосигуряващо се лице, а на лице наето по нетрудово правоотношение. По тези съображения тя счита, че за процесния период осигурителният стаж може да се установи не само с осигурителна книжка, а при прилагане на чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж – с документи по утвърден образец.
Посочените твърдения и аргументи на К. не могат да бъдат споделени в тяхната пълнота.
Важните за случая обстоятелства обаче са тези, за които административният съд изрично е посочил, че следва да бъдат обсъдени и съобразени с всички останали факти и касаят това, че Т. К. е имала качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4 КСО и е подлежала на осигуряване. Била е осигурена за всички осигурени рискове, за което свидетелстват данните отразени в регистъра по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя и.
Съгласно чл. 41, ал. 1 НПОС, в редакцията, действаща към датата на подаване на заявлението и на издаването на актовете от пенсионните органи, е предвидено, че осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и т. н. се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски; за времето след 31 декември самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система / регистрите на НОИ; за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система / регистрите на НОИ. Съгласно чл. 41, ал. 2 НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговските дружества и т. н. се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
Цитираните разпоредби установяват начина на доказване, поради което имат процесуален характер и затова са приложими в редакциите, които са действали към момента на извършване на съответното процесуално действие, или в случая на произнасянето на административния орган, който е моментът, към който следва да бъде проведено доказването. Смисълът на доказването на факти в едно производство, каквото е административното производство за отпускане на пенсия е да бъде установено съществуването на релевантните такива за спорното субективно право. Относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и за определянето на нейния размер релевантните факти са наличието на осигурителен стаж през регламентиран със законова норма период от време и размера на осигурителния доход за този период. За да се зачете определен период от време за осигурителен стаж следва да се установи, че лицето е упражнявало дейност, за която подлежи на задължително осигуряване за всички рискове, поради което за него са внесени или дължими осигурителни вноски върху посочения доход. Наличието на данни за тези обстоятелства, макар и неустановени със заверена осигурителна книжка е следвало да бъдат обсъдени и при установяване на тяхната достоверност преценяни като релевантни факти във връзка с възникването правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 / 27.02.2017 г. по адм. дело № 1108 / 2016 г. на Административен съд София – област. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.