Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 15 и сл. от ЗЗДет. и чл. 257 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. Ж. от САК, процесуален представител на непълнолетния афганистански гражданин С. А. с ЛНЧ [ЕГН], срещу решение № 5535 от 02.10.2017 г., постановено по административно дело № 3577/2017 г. по описа на Административен съд – София–град, с което съдът на основание чл. 257 АПК е отхвърлил искането на С. А., гражданин на Афганистан с ЛНЧ [номер], Дирекция “Социално подпомагане, Отдел “Закрила на детето“ в Р. С – Столична община, да бъде осъдена да предостави писмено становище или доклад и да му подсигури адекватно хранене и достъп до образование.

Касаторът твърди, че са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 АПК: необоснованост и неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 21, т. З от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), където е визирана една от основните функции на дирекциите „Социално подпомагане" – да извършва проверки по сигнали и жалби и за нарушени права на децата и да дава задължителни предписания за отстраняването на констатирани от тях нарушения на правата на детето, както и на основание чл. 15 ал. 6 ЗЗДет. – „при всяко дело Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който да изразява становище или изготвя социален доклад.“

Твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно не е отчел, че жалбоподателят е дете – бежанец, което се намира в чужда държава без подкрепата на своите родители или друго пълнолетно лице, което да отговаря за него по силата на закона или обичая на приемащата държава и без знание на езика, органите и процедурите, които се следват.

Детето се намира в обективна невъзможност да упражнява правата си адекватно чрез отправяне на своевременни искания за издаване на задължителни предписания от органите за...