Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. И., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 996/19.05.2016 г., постановено по административно дело № 1781/2015 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването на извършени действия по задържането ѝ и е оставена без разглеждане исковата ѝ молба против ОД на МВР Бургас за заплащане на обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, причинени в резултат на задържането ѝ на 10.01.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. В допълнение към касационната жалба са изложени и пространни доводи за незаконност на задържането и произтичащите от това вреди за жалбодателката, като е направено искане съдът да постанови решение, с което да осъди Министерство на вътрешните работи да заплати на И. обезщетение в размер на 5000 лв., както и деловодни разноски в размер на 580 лв.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касъционната жалба. Решението е правилно.

Подадената жалба съдът приема като такава насочена срещу решението в частта, с която И. оспорва отхвърляне на жалбата ѝ против задържането ѝ и като частна жалба в частта, с която е оставена без разглеждане исковата ѝ молба по ЗОДОВ.

От доказателствата по делото се установява, че на 10.01.2014 г. жалбодателката е отведена в РУП К. по реда на чл. 9а, ал. 1, т. 2 от ИНСТРУКЦИЯ № Iз-1143 от 4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи отм. във вр. с чл. 65 ЗМВР отм. , видно от приложения на л. 54 протокол. Същото е осъществено при наличие на материалноправните предпоставки, посочени в протокола.

Дори да се приеме, че в случая се касае до фактическо задържане, каквото не се установява, то жалбата на И. е била недопустима, тъй като към момента на подаването ѝ – 09.09.2014 г., която е и дата на изготвяне на жалбата тези действия са били преустановени, при което не са били налице предпоставките по чл. 250 АПК.

Решението е правилно и в частта му, с характер на определение, с което е оставен без разглеждане предявеният иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ, доколкото за предявяването му е необходимо наличие на отменен по съответния ред административен акт, която в случая не е налице.

Обосновани и съответни на закона са изложените съображения в обжалваното решение, че макар разпоредбата на чл. 204, ал. 2 АПК да допуска предявяването на иска заедно с оспорването на административния акт, доколкото в случая жалбата е подадена близо осем месеца след настъпване на фактите, охарактеризирани от жалбодателката като индивидуален административен акт, дори да бъде споделена тази теза, то същата е подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорването му, който в общия случай е 14 дни.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 996 от 19.05.2016 г., постановено по административно дело № 1781/2015 г. от Административен съд Бургас. Решението е окончателно.