Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. от [населено място] срещу Решение № 21 от 2.02.2017 г. по адм. дело № 278/2016 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1040-28-44/04.11.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Я. и е осъден да заплати на ТП на НОИ - гр. Я. 350 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - гр. Я., чрез процесуален представител юрисконсулт С., в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Времето през което лицата не са работили поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж, но съгласно чл. 9, ал. 5 от КСО осигурителните вноски в този случай са в размерите за фонд "Пенсии", ДЗПО и УПФ. Лицата нямат качеството на осигурени лица за риска безработица и в случая на жалбоподателя законосъобразно е отказано отпускане на...