Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. от гр. [населено място], срещу решение № 219 от 16.02.2017 г. по адм. д. № 2729/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., Второ отделение, ХVІІ състав. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът – директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. П., чрез юрисконсулт С., моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в проведеното на 10.05.2017 г. съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 219 от 16.02.2016 г. по адм. д. № 2729/2016 г., Административен съд - гр. П., Второ отделение, ХVІІ състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. Д. И. против Заповед № ЗСП/Д-РВ/4151/07.10.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. П., потвърдена с решение № 16-РД04-0996/07.11.2016 г. на директора на Р. Д “Социално подпомагане” - гр. П., с която на И. е отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 200 лв. считано от 01.09.2016 г.

Прието е, че административния орган е признал така възникналата инцидентна нужда на И., в размер на 200 лева, определяйки го съобразно представените от жалбоподателя рецепти и разходооправдателни документи. Изложени са изрични мотиви, относно фискален бон от 30.10.2016 г. на обща стойност 121, 21 лв., и защо не следва да бъде съобразен. Съдът е направил извод, че размера на помощта е определен правилно, съответен е на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Съдебното решение не е постановено в нарушение на материалния...