Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по жалба на Т. М. С. от [населено място], чрез адв.С. срещу решение № 2008 от 16.02.2017 г. по адм. д. №2408/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици.
Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез юрк.Р., оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно.
Върховният административен съд, петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение рег. № 812100-35915 от 03.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение с МВР,тъй като проверката в информационните масиви на дирекция "Човешки ресурси" - МВР е установила, че С. не е служител на МВР и не е бил такъв към момента на подаване на молбата с вх. № Ж-3673/05.06.2013 г., с която е поискано освобождаване на С. от системата на МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР-поради придобиване право на пенсия.Процесния отказ е постановен в изпълнение на влязло в сила решение № 5537/12.08.2015 г. на Административен съд -София град по адм. дело № 12308/2013 г., с което е обявено за нищожно писмо-отказ изх. № К-8549/16.07.2013 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" в МВР и преписката е изпратена по компетентност на министъра на вътрешните работи. От фактическа страна е прието за безспорно установено, че за С. съществува архивно лично кадрово досие като служител на МВР, което през м. 12. 2010 г. е предоставено за по-нататъшно съхранение в Комисията за РДОПБГДСРСБН, в изпълнение на Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. От наличните в досието документи е видно, че С. е назначен на работа в МВР със заповед рег. № I-5024/15.10.1975 г. на министъра на вътрешните работи на длъжност длъжност разузнавач III степен в [номер] управление ДС и му е присвоено звание лейтенант. Със заповед рег. № 406/24.07.1978 г. е назначен на същата длъжност в [номер] управление - ДС, считано от 01.08.1979 г. Със заповед рег. № К-3934/29.10.1979 г. на зам.-министъра на вътрешните работи е преназначен по щата на ВУЗ и изпратен на обучение в Дипломатическата академия в гр. М. - СССР за срок от три години, считано от 01.09.1979 г. Считано от 01.08.1979г. С. е зачислен в тригодишното отделение на Дипломатическата академия в Москва, като с последователни заповеди от 1982, 1983, 1986г. е преназначаван с различен ранг на длъжност "ІІІ секретар" и "ІІ секретар" в посолството на НРБ във Виена, а за периода 1990 - 1995 г. е работил във МВнР като специалист и експерт, през 1995 г. като съветник във Вашингтон. В периода от 2007 г. до 2014 г. С. отново е бил в трудови правоотношения с МВнР .Единственото доказателство, че към 1983г. С. е бил в правоотношение с МВР е заповед № К-4002/29.08.1983 г. на министъра на вътрешните работи, с която като разузнавач по щата на ВУЗ, е повишен в звание "капитан", считано от 01.09.1983 година. При тези данни тричленният състав е приел от правна страна, че С. не е във валидно служебно правоотношение с МВР към 2013 г., когато е отправил до министъра искане с молба вх. № Ж-3673/05.06.2013 г. за освобождаването му основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. , поради което постановения отказ е законосъобразен.
Решението е правилно, обосновано и законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР отм. , на което основание е поискал освобождаването си от МВР жалбоподателят С., урежда прекратяването на служебното правоотношение с държавните служители на МВР при наличие на кумулативните предпоставки на чл. 68 КСО по отношение на възраст и наличен осигурителен стаж. Тези данни могат да бъдат преценени /осигурителния стаж/ само при надлежна и то формална документация при работодателя /МВР/, каквато липсва. Прекратяването на служебното правоотношение не може да се основава единствено на твърденията на заявителя С., без да се удостоверяват всички относими реквизити на служебното правоотношение с изискуемите по закона документи. При безспорната установеност, че С. не фигурира във ведомостите на ведомството и последната "следа" за правоотношенията му с МВР е от 1983г. /заповед № К-4002/29.08.1983 г. на министъра на вътрешните работи, с която като разузнавач по щата на ВУЗ, е повишен в звание "капитан"/, правилно оспорвания отказ е преценен от първоинстанционният съд като обоснован и законосъобразен.Доказателства, сочещи на различна фактическа обстановка не са ангажирани и в настоящата инстанция.
С оглед на горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция -юрк. в.ие в размер на 200лв.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2008 от 16.02.2017 г. по адм. д. №2408/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Т. М. С. от [населено място] да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 200лв /двеста лева/,разноски. Решението е окончателно.