Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” /СП/ – гр. С. против решение № 366 от 07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 408/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена заповед № П-152-А/28.03.2016 г. на директора на Дирекция СП – гр. С.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – С. М. Г., в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е отменил по жалба на С. М. Г., от [населено място], [община] заповед № П-152-А/28.03.2016 г. на директора на Дирекция СП – гр. С., с която е прекратена месечната му помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода от 01.02.2016 г. до 31.01.2018 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. Посочил е че, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за прекратяване на...