Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В. С. Г. с адрес [населено място] срещу решение №424 от 19.04.2016г. на Административен съд София област по адм. дело № 202/2016г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-22-167#1/02.02.2016г. на директора ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/09.12.2015г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ София област. С разпореждането е възстановена отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 04.11.2015г. - датата на постановяване на експертното решение на ТЕЛК с което се определя 54% ТНР.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ София област не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока почл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неосноватена по следните съображения:

Пред административния съд е въведен правен спор във връзка с цитираните решения и разпореждане относно началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.

Възраженията са за незаконосъобразност на актовете в тази част в смисъл, че следва пенсията да бъде възстановена от по ранна дата, тъй като има забавяне на административния орган ТЕЛК да се произнесе своевременно, за което жалбоподателката няма вина и не следва да търпи неблатгоприятните последици от това поведение на органа. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че до март 2009 г. жалбоподателката е получавала пенсия за инвалидност и от тогава ТЕЛК и НЕЛК определяли под 50% - 48% и 36 % ТНР. Също така, че на 23.11.2015г. е подадено заявление за възстановяване на пенсията й като е представено решение на ТЕЛК от 04.11.2015г. с...