Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М. и С. С. М., чрез пълномощника им адв. А. В. против решение № 8025/26.11.2019 г. по в. гр. д. № 986/2019 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 492997/21.09.2018 г., постановено по гр. д. № 57161/2017 г. по описа на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото, образувано по предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 12 048, 33 лв. –недължимо събрана сума по изпълнително дело № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С. Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2003 г. по гр. д. № 09063/2003 г. на СРС и на сумата от 1428, 57 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 09.02.2016 г. до 09.04.2017 г., като процесуално недопустимо.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на правен интерес от водене на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в хипотеза на успешно проведено принудително изпълнение срещу длъжник и уважен, след приключване на принудителното изпълнение, отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, че сумите по издадения изпълнителен лист по чл. 237 ГПК отм. не се дължат, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 112/11.02.2010 г. по гр. д. № 179/2009 г. на III г. о.; решение № 83/20.07.2017 г. по гр. д. № 3608/2016 г. на III г. о.; решение № 26 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 150/2011 г. на III г. о. и решение № 93/24.09.2019 г. по гр. д. № 3220/2018 г. на III г. о.,

Ответната страна „Т. С. ЕАД не е депозирала отговор на касационната жалба.

За да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в ГПК отм. е предвидена възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за сумите, получени от него въз основа на изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист, издаден на основание чл. 237, б.“к“ ГПК отм. вр. чл. 242 ГПК отм., Според въззивния съд този ред е аналогичен на установения в нормата на чл. 245, ал. 3 ГПК, като съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 6 на ТР № 4 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС и в т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Според първото разрешение, при отмяната на решение, по което е постановено предварително изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се издаде обратен изпълнителен лист както за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така и за събраните разноски в полза на взискателя в рамките на проведеното до момента изпълнително производство. Според разрешението, дадено във второто тълкувателно решение, обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК се издава за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение по чл. 418 ГПК, като за издаването на такъв е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане, предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото. Според въззивния съд посочените задължителни разяснения, дадени в двете тълкувателни решения, намират приложение и в разглеждания случай, макар предварителното изпълнение да е допуснато с издаден по реда на чл. 242 ГПК отм. изпълнителен лист, а липсата на задължение да е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. При тези мотиви е приел, че предявените от длъжниците осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове са процесуално недопустимо, което налага обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото.

Поставеният и конкретизиран от настоящия състав, с оглед разясненията, дадени по т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалноправен въпрос е: Допустим ли е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно основание по чл. 237 ГПК отм., след успешно проведен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение.

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че въпросът е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, свеждащи се до приемане, че за ищците не е налице правен интерес от водене на осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като разполагат с възможността да поискат издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК, т. е. осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и релевираното от касаторите допълнително основание за допускане на касационен контрол - разрешаване на правния въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Следователно по поставения правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

За касационното обжалване, касаторите дължат държавна такса в размер на 269, 54 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о. ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8025/26.11.2019 г. по в. гр. д. № 986/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА на М. С. М. и С. С. М., чрез пълномощника им адв. А. В., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 269, 54 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: