Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4006

София, 12.09. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.06.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 256/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Групама застраховане“ ЕАД срещу въззивно решение № 134/10.10.2023 г. по възз. гр. д. № 225/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищците Х. Д. Г., С. Д. Х. и И. Д. Х. на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително по 50 000 лева (въззивният съд е присъдил допълнително по 100 000 лева или общо по 170 000 лева).

Ответниците по касационната жалба Х. Д. Г., С. Д. Х. и И. Д. Х. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежна страна, в установения срок и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е постановил решението си по въззивна жалба на ищците.

Решението не е обжалвано в частта, с която предявените искове са уважени до размера от по 70 000 лева за всеки от ищците и е влязло в сила в тази част.

С оглед факта, че страните не спорят по присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди до размера от по 70 000 лева, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила, въззивният съд приема, че със сила на присъдено нещо е установено основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по иска с правно основание чл.432 КЗ за обезщетяване на причинените на тримата ищци неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП, причинено по вина на водач, управлявал застрахован при въззиваемото дружество по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите лек автомобил.

Въззивният съд е установил релевантните за спора във въззивната инстанция обстоятелства: механизмът на ПТП; причината за смъртта на бащата на ищците Д. Х. А.; установените факти във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване – че пострадалият е бил с поставен предпазен колан.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценявани поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд е обосновал извода, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ без съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Р.“ (Д. А.).

По размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд е приел следното:

Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно убедителен за съда начин, че децата на починалия Д. А. дълбоко скърбят и ежедневно преживяват загубата и необратимото прекъсване на създадената дълбока и силна емоционална връзка с него, което е оказало трайно въздействие върху психиката им. Ето защо съдът приема за безспорно, че е налице деликт, осъществен от лице, управлявало МПС, застраховано при въззивника-ответник със задължителната застраховка „гражданска отговорност“, в срока на застрахователния договор, като връзката между противоправното поведение на третото лице – водача и вредата е пряка.

Въззивният съд се е позовал на трайно установената с ППВС № 4 от 25.V.1961г., т.4 съдебна практика.

Ищците са деца на пострадалия Д. А. и окръжният съд е уважил исковете им, като е определил размер на обезщетенията от по 70 000 лева на всеки.

С въззивната жалба е оспорен размерът на определеното от първата инстанция обезщетение, като се претендира обезщетение в пълен размер – от по 170 000лв. за всеки. Застрахователят не оспорва присъдените обезщетения в размер от по 70 000 лева.

За да извърши преценка съобразно чл. 52 ЗЗД относно справедливия размер на дължимото обезщетение на ищците, въззивният съд е съобразил следното: Д. А. към датата на ПТП е бил на възраст 72 години, в добро здравословно съС.ие. От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и И. се установява, че макар ищците да са живели отделно от баща си и да са създали свои семейства, са имали помежду си силна привързаност и обич. Всички ищци живеели в гр. В. П., там е и посоченият адрес на починалия им баща. Той работел като пазач на хотел в курортния комплекс Слънчев бряг повече от 10 години, но поне два пъти в месеца се прибирал в гр. В. П..

Ищците били много близки с баща си, поддържали непрекъснат контакт с него – личен и по телефона, празнували заедно семейните празници. Всяко лято Д. А. правел всичко възможно да вземе всички свои внуци при него в курортния комплекс за минимум по 10 дни. Ищците понесли много тежко внезапната загуба на баща си, преживели шок и се променил изцяло животът им и отношението към околните. Безспорно е настъпилото засягане на нематериалната им сфера и то се изразява в характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания.

При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, въззивният състав е отчел добрите отношения, които починалият е имал с децата си, начина им на живот като задружно семейство, изключително тежкия, неочакван и жесток пътен инцидент, несвоевременно отнел живота му. Отчитайки всички тези факти и обстоятелства, въззивният съд е определил, че дължимото на всеки един от тях обезщетение в размер на по 170 000 лева е съответно на представите за справедливост, съобразно и икономическите условия в страната към датата на инцидента. Въззивният съд е приел, че при определяне размера на обезщетението окръжният съд не е отчел в пълнота релевантните относно размера на обезщетенията факти и обстоятелства, включително не е съобразил и социално-икономическите условия в страната към годината на деликта 2022 г., когато минималната работна заплата е увеличена на 710 лева. Отношение към определянето на справедливия размер на обезщетенията има и нивото на инфлация в страната - съобразно официалните статистически официални данни от НСИ инфлацията за първото шестмесечие на 2022 г. е нараснала с около 20%.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводи за неправилно определен размер на обезщетението и за неизлагането на мотиви от въззивния съд жалбоподателят поставя правни въпроси:

1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и да вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с установената практика: ППВС 4/1968 г. и следните решения на ВКС по следните търговски дела: № 881-19/2 т. о.; № 1548/19 - 2 т. о.: № 777/19 - 2 т. о.; № 2086/19 - 2 т. о.; № 1664/19 - 1 т. о.; № 889/19 - 1 т. о.; № 2448/19 - 2 т. о.; № 1287/19 - 2 т. о.; № 486/12 – 2 т. о.; № 669/12 – 2 т. о.., според която понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива според жалбоподателя при телесни увреждания са: характера на увреждането, начинът на извършването му, състоянието на здравето. Въззивният съд не е посочил конкретни критерии, както и значението им в конкретния случай.

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК при постановяване на въззивното решение?

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с установената практика: ППВС 1/1953 г.; ППВС 7/1965 г.; т. 19 от ТР № 1 /04.01.2001 на ОСГК на ВКС, постановени при действието на ГПК (отм.) и ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по действащия ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че и двата въпроса са обуславящи изводите на въззивния съд, но не са разрешени както се твърди, а в съответствие с установената практика.

По първия въпрос: въззивният съд се е произнесъл в съответствие с приетото в т.11 от ППВС 4/1968 г., на което се е позовал и в съответствие с последващата практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, като е обсъдил конкретните факти, които имат значение за определяне на размера на обезщетенията на децата на убития в пътнотранспортното произшествие.

И по-конкретно най-напред въззивния съд е установил обстоятелствата, при които е починал бащата на ищците (механизма на ПТП и характера на получените от него в ПТП увреждания (получените от него наранявания), които са причинили смъртта му при самия сблъсък на двете моторни превозни средства). След това е изяснил какви са били отношенията между починалия и децата му и как те са понесли неговата смърт (установил е претърпените от тях неимуществени вреди). След това е определил размера на дължимото обезщетение в съответствие с общественоикономическите условия в страната в момента на причиняване на смъртта на Д. А..

Към това може да се добави и основателното възражение на ищците, че сочените от жалбоподателя решения на ВКС се отнасят до различни фактически обстоятелства – за телесни увреждания и смърт, причинени няколко години по-рано – при различни обществено-икономически условия. Въпреки това с решението по посоченото т. д. № 777/19 - 2 т. о. за причинена смърт на майката на ищците, причинена от ПТП на 10.08.2012 г. (при съвсем различна обществено-икономическа обстановка), са присъдени обезщетения в размер на по 170 000 лева, което не обосновава довода на жалбоподателя. С решенето по посоченото т. д. № 1664/19 - 1 т. о. са присъдени още поголеми по размер обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2016 г. За останалите решения следва да се приеме, че липсват сходства с разглеждания случай, които да представляват основание за сравнение на размерите на присъдените обезщетения, от които да бъде направен извод за противоречиво разрешаване и от него – извод за наличие на основания за допускане на касационно обжалване.

По втория въпрос: въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателите, след като е установил фактите, на които те са основани въз основа на преценка на събраните по делото доказателства.

Следва да се отбележи, че ответникът по исковете „Групама застраховане“ ЕАД не е подал нито въззивна жалба, нито отговор на въззивната жалба на ищците и не е бил представляван в проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание, т. е. не е направил възражения срещу въззивната жалба, които да бъдат обсъждани от въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил възраженията му, направени в първоинстанционното производство.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение - основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). И по-конкретно: при запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, свързани с приложението на правилата на чл.52 ЗЗД и чл.236, ал.2 ЗЗД.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Процесуалните представители на ответниците (двама) искат ищецът да бъде осъден да им заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ГПК и представят договор за процесуално представителство, в който адвокат Н. Н. Д. е уговорил с ищците безплатно представителство. Като взе предвид решение на СЕС по дело C-438/22 настоящият съдебен състав намира, че посочените в Наредба №.1/09.01.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая защита на тримата клиенти се отнася само до част от въззивното решение - до определените им обезщетения, които са в един и същи размер, въз основа на преценка на едни и същи критерии и факти (обсъдени от въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД). Защитата е осъществена с общи за тримата доводи и възражения. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.78 ГПК, която предвижда възможност да бъде присъдено възнаграждение за един адвокат, поради което съдът намира, че следва да присъди такова на първия посочен адвокат - Н. Н. Д.. Той е този, с който ищците са сключили договор, вторият единствено са упълномощили. На втория посочен в отговора към въззивната жалба адвокат, който е посочен в пълномощното, подписано от ищците, не следва да бъде присъждано възнаграждение. При отчитане на горните критерии и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗЗД възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба следва да бъде определено в общ размер на 1 200 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 134/10.10.2023 г. по възз. гр. д. № 225/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

Осъжда „Групама застраховане“ ЕАД да заплати на адвокат Н. Н. Д., процесуален представител на Х. Д. Г., С. Д. Х. и И. Д. Х., адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в общ размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.